неделя, 28 декември 2008 г.

Логически заблуди - XI - Заблуди на обясненията

XI. Заблуди на обясненията

Деф. Обяснението е форма на разсъждение, при което се дава отговор на въпроса „Защо?”. Добрите обяснения се базират на научни или емпиричени теории. Едно обяснение на въпроса „Защо водата замръзва при 0 градуса по Целзий” ще включва физикохимичните свойства на водата, а не обяснение от типа „Защото Бог иска така” или „Водата замръзва при 0 градуса, защото не замръзва при 1 градус”.

1. Обяснение на лъжлив феномен .

Деф. Дава се обяснение на феномен, който не се случва в действителност.

Примери:

а) Причината, поради която рибите могат да летят е, че имат издължено приплеснато тяло.

Заб. Рибите не могат да летят.

б) Парламентът отказа да гласува коледни премии за депутатите, защото съзнава отговорността на народните представители пред хората в навечерието на икономическата криза.

Заб. В действителност парламентът гласува коледни премии за депутатите.

в) Иван Костов не подпомага благотворителността, защото е мръсен, долен циганин.

Заб. В действителност той получи награда за особени заслуги към Българския Червен Кръст - http://www.focus-news.net/?id=n1099170

г) Данко отказа да пие ракия, защото не харесва Дочо.

Заб. Данко в действителност се напи като свиня.

2. Лъжливо обяснение на феномен .

Деф. Дава се обяснение на феномен, като обяснението е невалидно, защото не представлява истина, отместено е (за статистически обяснения – няма представителност на извадката) или е ad hoc, т.е за специфични цели, не е обобщимо или приложимо в други случаи. По този начин не може със сигурност да се твърди, че самият феномен всъщност се случва, поради невалидни обяснения.

Примери:

а) Всички металисти са побойници, защото нямат цел в живота и пият твърде много. (Знам го защото познавам двама такива).

Заб. Тук изводът е въз основа на лични впечатления от само двама индивиди, които пият, нямат амбиции и са побойници.

б) Правителството е добро за хората, защото на мен ми помогна да забогатея.

Заб. Правителството е помогнало на дадения човек и на още 1 % от населението да забогатее, останалите 99% са обедняли. Типичен пример за ad hoc .

в) Футболистите на Левски са некадърни, защото никой от тях не е успял в чужбина.

Заб. Аргументът „никой от тях не е успял” е неверен, защото има пример за успял футболист – Мариян Христов, станал шампион на Германия, нещо, което не е повторено от друг български футболист досега.

Недоказуемост на обяснението .

Деф. Дава се обяснение на феномен, като обяснението е недоказуема теория, защото не може да бъде емпирично проверена (опитно). Такава теория не може да даде предсказания за бъдещо поведение (добра теория е теорията за големия взрив, която не само обяснява появата на Вселената, но и предсказва бъдещото и развитие) или предсказва появата на събития, които биха се появили дори тя да не е вярна.

Примери:

а) Причината Слънцето да изгрява е вярата на хората в него.

Заб. Слънцето би изгряло и да не вярват в него. Пример за феномени, които се случват независимо от теорията.

б) Правителството на ОДС е виновно за кризата в Косово, защото подкрепи американската и европейска позиции срещу Милошевич.

Заб. Намесата на САЩ и НАТО бе неизбежна, независимо от позицията на българското правителство.

б) Хвърлих десет поредни пъти ези, защото имах късмет. Когато продължих хвърлянията до сто, късметът ми ме изостави и общо имах 49 пъти ези.

Заб. Вероятността да се падне ези е 50%. В малка серия е възможно всичко, вкл и десет пъти поред ези или тура. В по – големите серии действа законът за големите числа, т.е. съотношението (брой хвърляния ези)/(брой хвърляния тура) се приближава до 1. Късметът би могъл да е фактор за малка серия, но теорията не може да бъде тествана, защото със или без късмет съотношението ще е приблизително същото (т.е. факторът късмет постепенно клони към нула в тежестта на събитията). Друго съображение е, че абсолютно всяка поредица от хвърляния може да бъде обяснена с късмет или липса на късмет, а теория, която се нагажда според случая не може да бъде тествана.

г) Целият свят съществува поради волята на Всемилостивия Аллах.

Заб. Тази теория не може да бъде тествана, тъй като всяко доказателство, което би могло да я опровергае ще трябва да бъде създадено от Всемилостивия Аллах според теорията.


4. Ограничен обхват на теорията .

Деф. Теорията може да обясни само един много частен случай и не е обобщима (ad hoc).

Примери:

а) Обществото отхвърля хомосексуалистите защото са много префърцунени.

Заб. Тази теория обяснява само за отхвърлянето на хомосексуалистите. Една по – добра теория би обяснила защо по принцип се отхвърлят различните. Хомосексуалистите може и да са префърцунени (приемаме го за простота на разглеждането), но по – важното е, че са различни от общоприетия стандарт и тяхното отхвърляне би се обяснило най – добре с това, което би обобщило теорията за по – широк клас от случаи (всички различни от стандарта).

б ) Причината хората да не гласуват е защото са разочаровани от управляващите.

Заб. Това може да обясни негласуването само и единствено в България. В другите страни разочарованието от управляващите се изразява в гласуване за опозицията, а негласуването има комплексни обществени причини, които не са свързани пряко с разочарование от управляващите (образование, социален статус, малко значение на избора от гледна точка на избирателите в развитите държави и т.н.).

5. Ограничена дълбочина на теорията .

Деф. Добрите теории обясняват феномените с причините, които ги пораждат, т.е. имат дълбочина. Теории, които не обясняват състоянията зад феномена (причините, които са го породили), а само чрез членство в някаква категория имат ограничена дълбочина.

Примери:

а) Опозицията гласува против закона защото е опозиция.

Заб. Тази теория не обяснява мотивите на опозицията, само твърди, че опозицията гласува против управляващите. Не се обясняват принципните разлики в убежденията между опозиция и управляващи (например социалните управляващи искат да вдигнат данъците за повече социална политика, а либералната опозиция иска по – малко държава и повече свобода, което означава по – ниски данъци.)

б) Крокодилът живее дълго, защото е влечуго.

Заб. Това отново е категорийно обяснение (влечугите живеят дълго), което дори и да е вярно не обяснява причините за този дълъг живот. Едно истинско обяснение би засегнало въпроса за бавния метаболизъм на крокодила.

в) Казваш, че небето е синьо, защото си от Левски.

Заб. А какво е небето на цвят? Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - X - Non Sequitur

X. Non - Sequitur.

Деф. Заблуда при използване на невалидни аргументи, т.е. изводът не следва от аргументите.

1. Следствието потвърждава предпоставката .

Деф. Формално: Ако A (е вярно) то B (е вярно). B (е вярно), следователно (и) А (е вярно).

Примери:

а) Ако съм в София, съм и в България. Ако съм в България, то съм и в София

Заб. „Обратното в общия случай е невярно”. Очевидно е възможно да съм в България, без да съм в София, тъй като двете множества – софиянци и българи не са еднозначно съвпадащи (първото е подмножество на второто).

б) Ако планът против глобалното затопляне заработи, ще има спад в температурите. Тъй като има спад в температурите, то планът е приведен в действие.

Заб. Зима е.

в) Ако престъпността намалее, статистиките на МВР ще покажат спад на регистрираните престъпления. Тъй като статистиките показват такъв спад на регистрираните престъпления, то престъпността е намаляла.

Заб. МВР може просто да спре да регистрира престъпленията, като си затвори очите, това обаче няма да ги накара да изчезнат (най – малкото за всички, освен за МВР).

2. Отрицанието на предпоставката отрича следствието .

Деф. Формално: Ако A (е вярно) то B (е вярно). A Не е вярно, следователно (и) B не е вярно.

Примери:

а) Ако съм в София, съм и в България. Не съм в София, следователно не съм в България.

Заб. Същото обяснение като а) на 38 – няма припокриване между София и България. София НЕ е България, София Е ЧАСТ ОТ България.

б) Пушачите умират млади. Следователно НЕпушачите НЕ умират млади.

Заб. Да си пушач помага да умреш млад, но не е задължително условие.

в) Костов е злодей, следователно Станишев (който не е Костов) е добряк (обратното на злодей). Твърдението може да се обобщи и за Живота, Вселената и Всичко Останало (всички, които не са Костов).

Заб. Дори Костов да е злодей, който не е Костов не е автоматически добряк, тъй като не само Костов е злодей (ако е злодей).

3. Несъстоятелност на аргументите (взаимно отричащи се) .

Деф. Формално: Ако A (е вярно) и B (е вярно) то C (е вярно). Всъщност A = НЕ B (A е обратното на B )и тъй като не могат и двете едновременно да бъдат верни, то и изводът не може да бъде верен. Съществуват и други варианти на несъстоятелност, най - общото правило за класификация е, че всички аргументи не могат едновременно да бъдат валидни (несъвместими).

Примери:

а) Пешо е по – трезвен от Гошо, Гошо е по – трезвен от Иван, а Иван е по – трезвен Пешо.

Заб. Според тази група от твърдения, Иван се оказва по – трезвен от себе си ( несъвместимост).

б) Ако един човек е честен, но лъже понякога, той е добър по природа.

Заб. Да оставим извода настрана, човек не може да е честен и да лъже понякога, може само да е „честен понякога” (отричащи се твърдения).

в) Върколаците се превръщат във вълци на пълнолуние и обратно в хора на слънце, следователно са хора през деня и вълци през нощта.

Заб. Пълнолуние има и през деня. Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - IX - Йерархични заблуди

IX. Йерархични заблуди.

1. Композиционна заблуда .

Деф. Композиционната заблуда представлява слагане на знак за равенство между цялото и сумата от неговите части, т.е. цялото не е повече от сумата на частите си, което в общия случай е невярно предубеждение. „Цялото” може да бъде както обект, съставен от различни части, така и множество от елементи с различни свойства. Основната причина, това предубеждение да бъде невярно е, че то не отчита взаимодействията между елементите или частите на обекта, разглеждайки обектите и множествата чисто механично като съдове, пълни с частите или елементите.

Примери:

а) „Примерът на тълпата” – щом групата от хора е съставена от умни хора, то и тази група е умна като тях.

Заб. В действителност интелектите на хората могат да се компенсират взаимно поради противоположни интереси или убеждения и от умни хора да се получи глупава тълпа.

б) Камъните в стената са кръгли, следователно и тя е кръгла.

в) Ако сложим 100 празни кутии в една стая то и тя ще е празна, защото е пълна с празни кутии.

Заб. Има противоречие в самото твърдение – как ще е празна, щом е пълна, макар и с празни кутии?

2. Заблуда от наследяване .

Деф. Ако цялото притежава някакво свойство, то елементите или частите обезателно го наследяват от него (притежават го). По същество тази заблуда е обратна на предишната и е породена поради същите причини – не се отчитат взаимодействията на елементите/частите.

Примери:

а) След като мозъкът продуцира съзнание, то всяка клетка в него също има съзнание.

Заб. Класически пример – взаимодействието на клетките поражда съзнанието.

б) Тази тухлена стена е ужасно твърда. Сигурно всяка нейна част е също така твърда.

Заб. Тухлите са твърди, но не и хоросанът.

в) САЩ провеждат агресивна външна политика, американците трябва да са много войнолюбиви.

Заб. Не и хипитата, които спряха войната във Виетнам. Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - VIII- Заблуди от Двусмисленост

VIII. Заблуди от двусмисленост.

1. Двусмислица в термина (equivocation) .

Деф. Използване на една и съща дума с две различни значения в дадено твърдение (едното значение не е на място – подобно на заблудата на четирите термина).

Примери:

а) Пешо е идиот. Идиотите получават психиатрична помощ, следователно и Пешо получава психиатрична помощ.

Заб. Тук „идиот” е използвана в два смисъла – общоизвестен смисъл и клиничен смисъл.

б) Садистичите убийци са рядкост. Редките хора са ценни, следователно садистичните убийци са ценни.

Заб. Тук думата „рядкост” е използвана в два различни смисъла, което променя логиката (силогизъм с четири термина).

в) Когато питах Сашо как е изкарал празника, той отвърна, че е имал рядко щастие. Следователнно той е изкарал празника страхотно.

Заб. Тук „рядко щастие” има две различни значения - Сашо е използвал едното значение, а твърдящият е използвал другото в заключението си.

2. Двусмислица в структурата (amphiboly) .

Деф. Използване на граматични конструкции, позволяващи повече от едно тълкувание.

Примери:

а) Вчера застрелях крадец по пижама

Заб. Кой точно е бил по пижама?

б) Ако сменим правителството, това ще доведе до пълна промяна в политиката на държавата ни.

Заб. А в каква посока ще е промяната – не се уточнява.

в) Новата дясна партия – защо да ходите другаде, за да ви измамят? Елате първо при нас!

Заб. За да ви измамим първо ние?

г) Т.нар. „Вацови двусмисленици” – заглавия от типа „Престъпник гръмна полицай”, „Дядо Коледа се движи с водород”, „Настъпи времето на бабите - кучки” и така нататък.

3. Двусмислица в акцентирането.

Деф. Наблягане на дадена част от твърдението, което създава у читателя представата, че то е невярно, когато то е вярно или (създава представата, че) е вярно, когато то е невярно.

а) В нашата фирма е забранено да се ГЛЕДА ПОРНО !

Заб. В ума се набива единствено мисълта за порно, а не забраната за гледането му.

б) Емил Кошлуков бе трезвен днес.

Заб. Това твърдение, дори и вярно внушава на читателя, че тази трезвеност е изключение, щом изрично се отбелязва.

Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - VII- Некоректни заключения

VII. Некоректни заключения.

1. Вярно по необходимост (petitio principii) .

Деф. Предпоставките се смятат за верни a priori (по начало), а от тях следва изводът, т.е не се доказват. Вариант на тази заблуда е предпоставката да следва от извода.

Примери:

а ) Тъй като не те лъжа, следователно казвам истината.

Заб. А откъде следва, че не те лъжа?

б ) Ние знаем, че Европейският Съюз е виновен, че ни спря фондовете, тъй като правителството казва така. Ние знаем, че правителството не ни лъже, тъй като не е то виновно за спрените фондове, значи трябва да казват истината за спирането им.

Заб. За да не е виновно правителството, то трябва дане е виновно. Удивителен извод.

в) След като приемем, че 2+2 = 5, ние лесно можем да покажем математически, че 2 = 3 или 2 = произволно число.

Заб. А откъде-накъде приемаме, че 2=2 = 5?

2. Заключение без връзка с твърденията (ignoratio elenchi) .

Деф. Прави се заключение въз основа на аргументи, целящи друго заключение.

Примери:

а) Трябва да подкрепим плоския данък. Не можем да позволим да натоварваме бедните хора с непосилни данъци.

Заб. Подкрепата на плоския данък не облекчава бедните хора от данъци, а преразпределя данъчната тежест върху всички хора, т.е. натоварва ги с данъци (в сравнение с необлагаем минимум и по – високо облагане нагоре от него).

б) Истинският герой е човек, прославен за своите качества и постижения, затова нашите прокурори, потили се над тези провалени дела за корупция са герои.

Заб. Дефиницията за герой дадена тук изключва хора, които се провалят – аргументите подсказват точно обратния на дадения извод.

3. Избирателно опровергаване на твърдения .

Деф. Метод за атакуване на теза, като се опровергава най – слабия и аргумент и въз основа на това се прави изводът, че тезата е несъстоятелна. Може да приема много форми – фалшифициране на аргумента на автора (опростяване или прекалено засилване), цитиране само на част от аргумента (извън контекста) и т.н.

Примери:

а) Личност А предлага Математика B за награда с два аргумента:

1. Има много интересен подход.

2. Резултатите са важни за напредъка на математиката.

Личност C опровергава Личност А с твърдението, че „това, че подходът му е интересен няма никаква тежест за комисията, следователно кандидатът е неподходящ”.

Заб. Личност C внимателно заобикаля втория аргумент, който не може да бъде оборен.

б) Не можем да смятаме, че критиките на ЕС са основателни, защото те твърдят, че почти не полагаме усилия, а ние полагаме такива.

Заб. Другите аргументи – че няма резултати от усилията, внимателно се заобикалят, а най – важното в очите на ЕС са именно резултатите. Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - VI- Причинно-следствени

VI. Причинно-следствени (каузални) заблуди.

1. Случайна взаимовръзка (post hoc ergo propter hoc) .

Деф. Само защото едно събитие B се случва след друго събитие A, се приема, че A е предизвикало B (времевата връзка се приема като каузална).

Примери:

а) Имиграцията в София нарастна след 2004 г. Скоро след това и стандартът на живот в града се повиши, следователно имирацията е причината.

Заб. Имиграцията наистина може да е причината за това, но от тези две твърдения няма как да направим това заключение, защото нямаме достатъчно информация – случването на събития едно след друго не е достатъчно, за да твърдим, че всяко поражда следващото.

б ) Днес сутринта хапнах кисело мляко. Скоро след това махмурлукът ми изчезна. Трябва да е било заради киселото мляко.

Заб. Може да е било от киселото мляко (известен лек за махмурлук), но няма как да сме сигурни, защото не можем да го съпоставим с еквивалентен експеримент без кисело мляко, което да покаже реалния ефект. Махмурлукът може да отмине и без кисело мляко или поради друга причина (ако е взел паралелно с млякото и лекарство). Времевата връзка не е достатъчна, за да направим извод. Необходима – да, достатъчна не.


2. Паралелни следствия на една причина.

Деф. Две събития се разглеждат като причина и следствие, а в действителност са две следствия на някаква друга причина.

Примери:

а) В тази криза имаме висока безработица заради свитото потребление.

Заб. В действителност високите лихви по кредитите причиняват и двете неща (въпреки, че е възможно свитото потребление само по себе си да увеличи безработицата).

б) Липсата на добро мислене при децата се причинява от некачественото обазование.

Заб. В действителност кризата на ценности у нас демотивира едновременно учители и ученици в учебния процес.

в) Не ми плащат добра заплата, защото не работя достатъчно добре.

Заб. В действителност тези два ефекта могат да бъдат причинени от липсата на пари във фирмата, водещи до липса на обучение и осигуряване на необходимите условия на работа, които да повишат производителността на труда (поставяне на работника пред излишно сложни проблеми за решаване или илишно тежка работа).

3. Второстепенна причина.

Деф. Събитието, идентифицирано като причина на дадено следствие наистина е причина, но второстепенна. Тази заблуда не важи ако всички причини за дадено следствие са еднакво важни (или маловажни) – ако няма първостепенни, няма и второстепенни причини. По тази логика всеки, гласувал за опозицията може да се похвали, че е помогнал да се свалят управляващите, тъй като всеки има равен глас с останалите избиратели.

Примери:

а) Яденето на боб увеличава замърсяването на въздуха в София поради газове, образувани от консумиращите го.

Заб. Тези газове наистина причиняват замърсяване, но не могат да се сравняват с 2 млн. автомобила и Кремиковци.

б) Паленето на огньове на Сирни Заговезни причинява Глобалното Затопляне.

Заб. А яденето на ментови бонбони ще причини нов ледников период.

4. Обратна каузалност.

Деф. Следствието се приема за причина, а причината - за следствие.

Примери:

а) Бедността води до комунизъм.

Заб.Всъщност комунизмът води до бедност.

б) Увеличението на полово предаваните болести е причинено от детайлното обучение по секс култура в училищата.

Заб. Всъщност именно това увеличение е наложило да се преподава секс култура.

в) Тероризмът е причинен от войните в Афганистан и Ирак.

Заб. В действителност и двете войни са проведени заради терористичните актове срещу кулите близнаци и Пентагона. Тероризмът може и да е нарастнал от тези актове, но не е причинен от тях.


5. Каузалност с обратна връзка.

Деф. Причината води до следствие, което подхранва причината. Получава се обратна връзка.

Примери:

а) Притчата с индианския метод за лов на мечка – намазва се камък с мед и се окачва на въже. Мечката идва, подушва камъка и го тупва леко, за да го събори (както прави с кошера). Камъкът се залюлява и се връща обратно, при което я удря. Мечката се ядосва, удря камъка по – силно, при което той има по – голям замах и я удря обратно с по – голяма сила. Мечката се ядосва още повече и удря още по – силно – и така докато се пребие сама.

б) Свитото потребление увеличава безработицата. Увеличаването на безработицата свива допълнително потреблението.

в ) Расовата дискриминация води до увеличаване на престъпността сред малцинствата (поради липса на алтернативи за изхранване). Увеличението на престъпността води до засилване на дискриминацията (поради намаляване на доверието в малцинството). Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - V - Дедуктивни

V. Дедуктивни заблуди.

1. Заблуда на четирите термина* (quaternio terminorum ) .

Деф. Изкривяване на стандартния категориен силогизъм – опит за свързване на четири термина с две твърдения – при стандартния силогизъм имаме свързване на три термина чрез две твърденията. Две верни твърдения са недостатъчни за свързване на повече от три термина. Това е един от начините, по които верни твърдения могат да доведат до неверни изводи.

Примери /стандартни категорийни силогизми/:

а) Всички риби имат хриле (първо твърдение). Щуката е риба

(второ твърдение),следователно има хриле (заключение).

б) Някои политици са умни (твърдение), всички политици са хора (твърдение), следователно някои хора са умни (заключение).

Примери /заблуда на четирите термина/:

а) Всички риби имат хриле (твърдение) и всички птици имат крила (твърдение), следователно всички риби имат крила (заключение).

б) Ръката докосва дрехата (твърдение). Дрехата докосва тялото (твърдение), следователно ръката докосва тялото (заключение).

Заб. Тук има особен вариант на тази заблуда, тъй като един и същ термин се използва с две различни значения, следователно имаме всъщност два термина вместо един и сумарно – четири : „Ръката”, „докосва дрехата”, „дрехата”, „тялото”. Коректен вариант тук би бил:

Ръката докосва дрехата (твърдение). Всичко, което докосва дрехата, докосва тялото (твърдение) , следователно ръката докосва тялото (заключение) .

2. Неразпределен среден термин (quaternio terminorum ) .

Деф. Разпределен термин е термин, при който е дадено всеки негов елемент на коя категория принадлежи – „Всички А са или B или C ”, едно- значно определя всички елементи на А към коя категория принадлежат. Ако твърдението е от вида „Някои D са от E, то и двата термина са нераз-пределени, защото не са уточнени всички от D, нито всички от E.

Деф. Неразпределен среден термин е дедуктивна заблуда, при която средният (общият за двете твърдения) не е разпределен, т.е. не се знае всички негови елементи към кои категории принадлежат, което води до подвеждане на извода (някои елементи се знаят къде са, но заключението е за всички елементи, т.е. вкл. и за тези, които не са определени).

Примери:

а) Всички комунисти са престъпници (твърдение) и всички крадци са престъпници (твърдение), следователно всички комунисти са крадци (заключение).

Заб. Тъй като има престъпници от много видове (крадци, убийци, изнасилвачи и т.н.), комунистите и крадците принадлежат поотделно на престъпниците, без това автоматично да прави комунистите крадци.

б) По всички нарушители се стреля (твърдение), по някого е стреляно (твърдение), следователно някой е бил нарушител (заключение).

Заб. Общият термин е „се стреля/е стреляно”. Докато „нарушител” и „някой” споделят общото свойство, че по тях се стреля, това не ги прави идентични – може да е бил застрелян и някой, който не е нарушител (не е уточнено, че само и единствено по нарушители се стреля).

3. Illicit Minor .

Деф. Термин, използван в заключението сочи към всички елементи на дадена категория, но във второто твърдение сочи само към някои елементи от нея. Например – всички А са B, всички А са C, следователно всички C са B (Не всички C са А, за да кажем, че C са B).

Примери:

а) Всички агенти на ДС са мафиоти (твърдение) и всички агенти на ДС са червени (твърдение), следователно всички червени са мафиоти (заключение).

Заб. Тук всички агенти на ДС са мафиоти, мафиотите като термин не са разпределени в първото твърдение, т.е. не се знае всички мафиоти в кои категории са. Отделно, всички агенти са червени, но червените като термин също не са разпределени. Тук имаме две независими твърдение, приписващи две независими свойства на агентите на ДС (в случая). Това, че те имат свойство едно и свойство две не прави свойство едно = свойство две.

б) Всички демократи са антикомунисти (твърдение) и всички демократи са реформатори (твърдение), следователно всички реформатори са антикомунисти (заключение).

Заб. Всички демократи са реформатори, но тук не е посочено всички реформатори какви са (може да са реформатори без да са демократи – „реформатор ” не дава посока на реформите, само че се извършват реформи), оттам нямаме право на този извод.

4. Illicit Major .

Деф. Термин, използван в заключението сочи към всички елементи на дадена категория, но в първото твърдение сочи само към някои елементи от нея. Например – всички А са B, всички А са C, следователно всички B са C (Не всички B са А, за да кажем, че B са C).

Примери:

а) Всички софиянци са българи (твърдение), но никой варненец не е софиянец (твърдение), следователно никой варненец не е българин (заключение).

Заб. Всички софиянци са българи, но не всички българи са софиянци, така че изводът за варненци е неверен възоснова на тези твърдения (заключение).

б) Всички програмисти са мърморковци (твърдение), но никой филолог не е програмист (твърдение), следователно никой филолог не е мърморко (заключение).

Заб. Не всички мърморковци са програмисти, та отрицанието на принадлежност към вторите да отрече принадлежността към първите.

5. Позитивно заключение от негативни предпоставки .

Деф. Заблуда, при която имаме една или две негативни предпоставки, от които вадим позитивно заключение – А не е B и B не е C, следователно А е C (когато ) – обърква се с двойно отрицание – Ако не е не B, значи е B, но не е такъв случаят – да кажем, че A може да е B или E, B може да е C или D, то ако B не е C ще е D, но A ако не е B, ще е E, което е различно от D.

Примери:

а) Никоя жаба не е риба (твърдение) и никоя риба не може да лети (твърдение), следователно всички жаби могат да летят (заключение).

б) Никой рокер не ходи пеша и никой пешеходец не кара кола, следователно всички рокери карат коли

Заб. Всъщност повечето рокери карат мотори.

6. Екзистенциална заблуда .

Деф. Две универсално валидни твърдения (всички елементи са такива или никой елемент не е онакъв), се използват за частно заключение (когато може да се направи общо такова).

Примери:

а) Всички котки са животни и всички животни са опасни, следователно някои котки са опасни.

б) Всички едри капиталисти са безпринципни и всички безпринципни експлоатират другите, следователно някои едри капиталисти експлоатират хората.

Заб. В извода се приема имплицитно, че някои едри капиталисти не експлоатират хората, което директно противоречи на второто твърдение (тъй като всички едри капиталисти са безпринципни).

*Тук вместо „член” на силогизъм използваме „термин”.

Прочетете Цялата Статия...