VI. Правило на отправната точка (изходната точка).
Никой участник в спора не бива лъжливо да представя предпоставка като приета отправна точка, нито да отрича предпоставка, приета като отправна точка.
Дискусията трябва да има отправна точка, някаква база от твърдения, с която всички участници са съгласни, за да може изобщо да бъде проведена. Всеки опит за подмяна на тази база ще подмени и изводи, които произтичат от нея.
Нарушенията са основно три типа и възникват в етапа на аргументиране:
Ø Отричане на приета отправна точка.
Ø Лъжливо представяне на твърдение като приета отправна точка.
Ø Отричане на несъществуваща отправна точка.
Нарушение 1: Отричане на приета отправна точка.
Примери:
Арам: Отричането на геноцида над арменците е лошо нещо, защото създава възможността за неговото повторение.
Tюрк: Но ние не отричаме геноцида, защото не е имало геноцид, как да отречем нещо, което не съществува?
Пижо: Пендо, оти Земята не е кръгла, ма?
Пенда: Що викаш, бре, серсем, како да не е кръгла?
Пижо: Е, па, нали е плоска?
Нарушение 2: Лъжливо представяне на твърдение като приета отправна точка.
· Изказване на неверни предпоставки в твърдения.
· Базиране на въпроси на неверни предпоставки.
· Представяне на собствената позиция като отправна точка на дискусията.
Примери:
Адвокат: Ако приемем, че всеки се стреми да надлъже другия, то работата на адвокатите е да защитава престъпниците от правосъдието, а на обинителите е да защитят правосъдието от престъпниците.
Съдия: Не сме приели такова нещо, целта на правосъдието е доказуемата истина. Работата на адвоката не е да защитава обвиняемия от правосъдието, а от липсата на правосъдие и да изтъкне максимално аргументите, които оневиняват обвиняемия, а не да си измисля такива.
Прокурор: И ние ли да не измисляме обвинения, когато лисват такива? Ще ни отиде работицата!
Пролетариат: Държавата ми дължи пари, достатъчно, за да живея в охолство!
Другите: Защо ще ти дължи тези пари, има да ти връща надвзети данъци ли?
Пролетариат: Защото имам право да живея богато!
Другите: Имаш право да живееш толкова богато, колкото си изработиш.
Зиези: Защо всички мразят Българите? Нима не сме направили толкова много за световната цивилизация? Или именно затова ни мразят.
Другите: Не мразим Българите. Не харесваме само теб, а ти не си Българите.
Нарушение 3: Отричане на несъществуваща отправна точка.
· Отрицание на несъществуващи отправни точки в твърдения.
· Отрицание на несъществуващи отправни точки във въпроси.
Примери:
Митьо - физика: Що за глупост е да се смята времето за дискретно? Това би променило всички основни зависимости във физиката!
Пешо – теорията: Никой не смята времето за дискретно, що за глупост ти е хрумнала да твърдиш, че мислим, че е? По – скоро пространството е дискретно, няма начин да съществуват всички възможни разстояния с произволна точност.
Политик: Тъй както всички тук сте приели, че истината е крайната цел на правораздаването, ще трябва да се възпротивя на тази идея – главната цел на правораздаването е да раздава право, без значение на кого и за какво, важното е общият баланс престъпление – наказание да бъде спазен!
Адвокатите: Ама ти за какви ни вземаш? Никога не сме смятали истината за цел на каквото и да било, тя по – скоро е нещото, покрай което, но не и през което, се формира правораздаването!
Пияница 1: Сл’ша, ти мо’е и да н’мъ уважа’иш, но и аз н’тъ уважа’им повИче!
Пияница 2: Виж к’о, мо’и да си мис’иш, ч’ н’тъ уважа’им и да н’си прав, нУ след като така ми прика’ваш, няма та уважа’им повИчИ!