VI. Пожелателни заблуди (заблуди на реалността).
Деф. Заблуди на реалността е форма на смесване на желанията с действителност – „това, което трябва да бъде Е”, „това, което Е, трябва да бъде (така)”, „това, което НЕ Е, не трябва да бъде”, „това, което не трябва да бъде НЕ Е”.
16. Това, което Е, трябва да бъде (така).
Деф. Заблуда на реалността, при която се приема статуквото за редно, само защото е статукво. Може да се разглежда и като частен случай на argumentum ad populum & non-sequitur.
Примери:
а) Убиването на крави с чук е нормална процедура, всички кланици така правят.
б) Вселената е изключително странна и пълна с парадокси, които мозъкът не може да проумее, но щом съществува, това е единственият начин да съществува.
Заб. Това е и форма на non sequitur – фактът на съществуването гарантира единствено съществуването, не причините за него.
17. Това, което трябва да бъде, Е.
Деф. Заблуда на реалността, при която се приема редното за статукво, само защото е редно. Това е опит за наслагване на личната реалност върху общата.
Примери:
а) Хората се отнасят към живите същества с обич и уважение, защото това е редно.
Заб. Вярно за „някои хора се отнасят с обич и уважение към някои живи същества”.
б) Ние трябва да знаем – Ние ще знаем! (Давид Хилберт).
Заб. Това, че трябва да знаем, не гарантира, че ще можем да узнаем, по – късният прогрес на математическата логика показва, че има неща, които не могат да се узнаят.
18. Това, което НЕ Е, не трябва да бъде (така).
Деф. Заблуда на реалността, близка до заблудата на статуквото, при която освен нея се приема неправилно аксиомата за непротиворечивостта (non-contradiction) – щом статуквото е редно, то и това, което не е статукво, не е редно. Това е логически невярно съждение от типа на non sequitur, тъй като може да има повече от един „правилен” вариант, а само един е статукво.
Примери:
а) Между хората няма истинска универсална любов, затова не бива да проповядваме такава!
б) Хората са в мнозинството си невежи, затова не бива да ги образоваме
Заб. Тези две твърдения предлагат обратния на верния извод – именно защото няма универсална любов или повсеместно знание, те трябва да бъдат развивани.
19. Това, което не трябва да бъде , НЕ Е.
Деф. Заблуда на реалността, при която се стъпва върху наслагването на личната реалност върху общата и се прилага неправилно аксиомата за непротиворечивостта
Примери:
а) Вселената не трябва да е противоречива и пълна с необясними явления, следователно не е.
Заб. Да, ама е!
б) Хората не трябва да се избиват помежду си, следователно не се избиват.
Заб. Абсолютно - и Осама е съгласен.
в) Мафията не бива да бъде във властта, следователно не е във властта!
Публикации
