12. Моралистична заблуда.
Деф. Моралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение и заблуда на избора едновременно, при която се твърди, че нещо, което е морално погрешно не може да е част от човешката природа. При нея не се отчита както реалността (морално грешни действия се ежедневие), така и се отрича косвено фундаменталната свобода на избора, която позволява на всеки един човек да избере да върши както грешни, така и правилни действия.
Пример:
а) Тъй като убийството е смъртен грях, то не може да бъде част от човешката природа
Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността.
б) Кражбата е грях, следователно, онези, които изнасят холната ни гарнитура не може да са крадци.
13. Натуралистична заблуда.
Деф. Натуралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е е част от човешката природа не може да е морално погрешно. При нея не се отчита както реалността (в природата всичко е морално грешно), така и се отрича косвено фундаменталната дефиниция на правилно и грешно (моралът ни различава от животните).
Пример:
а) Тъй като убийството се случва в ежедневието ни, то не може да бъде морално погрешно
Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността и това, което отличава човека от животното.
б) Някои мъжки риби изяждат децата си (по чисто рационални причини), следователно е морално редно Революцията да изяде децата си!
14. Морално - натурална заблуда.
Деф. Морално - натурална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е морално правилно трябва да е естествено по произход, т.е. част от човешката природа. Каквото е морално, е дар от природата. Това е опит да се приложи морална парадигма върху обект, който не я разбира – природата.
Пример:
а) Нещо толкова хубаво като като любовта трябва да е дошло от еволюцията.
Заб. Любовта в човешкия и вид (универсална любов към ближния, любов към не кръвно свързани) е против самата природа на еволюцията, тъй като нарушава конкурентното правило (оцеляват най - приспособените) и дори го пренаписва (оцеляват най – добрите в морален смисъл). Любовта не е необходима, когато не е средство за оцеляване. Реалността потвърждава за повечето животински видове, че любовта е ограничена само между индивиди и колективи, при които тя е средство само и единствено за оцеляване.
б) Детското доверие към непознатия е крайъгълен камък на еволюцията.
15. Натурално - морална заблуда.
Деф. Натурално - морална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че ако нещо не е част от човешката природа, то не е и част от моралната система. Подобно на натуралистичната заблуда се отрича самата природа на морала (познанието за добро и зло като разлика с животните).
Пример:
а) Нещо, толкова неестествено по произход като като човешката любов, не може да е морално правилно.
Заб. Любовта е база за морала, от нея произтича самата концепция за морал.
б) Да се грижим за старите е болните е най – долна и аморална постъпка! Никое животно не постъпва така!
Заб. Всъщност слоновете се грижат както хората за старите и болните си животни, но тяхната висша нервна система е много силно развита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар