сряда, 18 март 2009 г.

Специални логически заблуди III - Заблуди на произхода

III. Заблуди на произхода.

Деф. Заблудите на произхода представляват използването на произхода на даден човек или обект (абстрактна структура като например фирма, държава и т.н.). като аргумент за неговите (нейните) действия и решения или като аргумент най – общо в съставянето на логическа теза. Тези заблуди представляват едновременно argumentum ad hominem и отрицание на фундаменталната свобода на избора (обстоятелства да предопределят избора).

9. Заблуда на произхода.

Деф. При тази заблуда за даден човек или обект се съди по неговия произход, като по този начин на произхода неправомерно се възлага определяща вместо обуславяща роля.

Примери:

а) „Sins of the fathers” – греховете на бащите/майките се предават по наследство и синовете/дъщерите отговарят за престъпленията на родителите си.

Заб. Твърдението, че грехове могат да се предават по наследство отрича едновременно съвременната биологическа наука, концепцията на повечето религии (грехът като действие на нематериална душа) и фундаменталната свобода на избора.

б) Богомил Райнов е син на Николай Райнов, следователно е виден антикомунист.

Заб. Богомил Райнов публично се отрича от баща си, за да го допусне БКП до публикуване.

в) Хората са произлезли от маймуните, следователно са маймуни.

Заб. Твърдението само си противоречи – няма как хората едновременно да са „произлезли” от маймуните и все още да са маймуни, коеот би означавало да не са „излезли” от никъде.

г) Хората от добри семейства израстват по – възпитани и културни, с по – развити ценности, докато хората от лоши семейства стават профани, олигофрени, лумпен-комунисти, садисти, женомразци, простаци и пияници.

Заб. Има връзка между семейството и поведението на човека, но тя е чисто корелативна, не детерминистична – с други думи семейството може да помага или пречи, но не може да оправдае който и да е избор на човека.

д) Цар Симеон II – Gamble трябва да е прекрасен човек, щом е от такъв стар и аристократичен род като Гота и щом има такъв прекрасен баща като Борис III.

Заб. Щом е аристократ, дори и да убие човек с голи ръце, поне ще го направи аристократично.

10. Обратна заблуда на произхода.

Деф. При тази заблуда за предците/произхода на даден човек или обект се съди по него, като по този начин на произхода регресивно се възлага определяща вместо обуславяща роля.

Примери:

а) Щом в Р. Македония сега има македонци, то и техните баби и дядовци са македонци.

Заб. Бабите и дядовците са се определяли официално като българи до 1944, а техните предци са се определяли само и единствено като българи.

б) Внукът на Радой Ралин е пълно кеуеме, следователно и родът му е от такива.

в) Човекът произлиза от маймуните, следователно и те са разумни ИЛИ човекът е с Божествен произход, следователно и Бог е грешен.

Заб. Отново произходът се използва като знак за тъждество.

г) Всички престъпници са от лоши семейства.

Заб. Статистическите проучвания сочат значителен дял на престъпници от добри семейства.

д) Родът Гота е комарджийски род, щом Симеон II-и му е наследник.

Прочетете Цялата Статия...

сряда, 4 март 2009 г.

Специални логически заблуди II - Заблуди от предсказване

II. Заблуди от предсказване.

5. Статична заблуда на бъдещото състояние

Деф. Приравнява се бъдещото състояние на явлението, обекта или човека към сегашното и/или предишни негови състояния – отрицание на промените.

Примери:

а) Щом до 7-годишна възраст не си научил какво е добро и зло, никога няма да се научиш

б) Хората в България винаги са били такива, каквито са сега и винаги ще си останат такива.

Заб. Тук има едновременно две заблуди – предишно състояние, приравнено на сегашното и бъдещо състояние, приравнено на предишното и сегашното. Получава се верижна заблуда, тъй като предишното състояние увеличава тежестта на хипотезата за бъдещото състояние.

в) ББ не става за кмет и премиер, защото е бил пожарникар и бодигард.

Заб. Тук косвено се намеква, че липсата на квалификация в миналото ще се прехвърли като липса на квалификация и в бъдещето, с което се отрича концепцията за опита. Ако ББ се окаже неквалифициран за управленски функции, то няма да е защото навремето не е учил това, а защото и досега не се е преквалифицирал.

6. Екстраполационна (линейна) заблуда на бъдещото състояние

Деф. Заблуда на линейната екстраполация, при която се предполага, че даденият процес, човек или обект ще продължава да се променя вечно с едни и същи темпове.

Примери:

а) Историята и бъдещето на Мисисипи според Марк Твен:

„За 176 години Мисисипи е скъсила с 242 мили долното си течение. Това прави средно малко повече от миля и 1/3 на година. Следователно всеки уравновесен, нормален човек, който не е нито сляп, нито идиот, може да се убеди, че през древния силурски период, от който идния ноември се навършат точно 1 млн. години, долното течение на Мисисипи е било над 1 300 000 мили и реката е стърчала над Мексиканския залив като въдица. По същия начин, всеки може лесно да се убеди, че след 742 години, тя ще бъде само 1 миля и ¾, а Кайро и Нови Орлеан ще слеят улиците си и ще се трудят отговорно под грижите на един кмет и обща управа. Науката е същинска магия. И най – незначителният факт може да наплоди какви ли не догадки.”

б) На всеки е ясно, че щом бебетата удвояват теглото си през първите три месеца, което предполага, че на 24 години ще имат умопомрачителното тегло от 2 на степен 96 или 7.9228e+028 пъти началното си тегло (2-4 кг).

в) Теорията за неограничения икономически растеж (и съответно неограниченото нарастване на благосъстоянието при нормални условия) предполага, че след 1000 години (при 2% годишно нарастване) хората ще бъдат около 4 трилиона пъти по – богати от сега, което означава, че ще могат да си позволяват къщи с размери около 40 000 квадратни километра, което при настоящите темпове на нарастване на населението (удвояване на всеки сто години) означава 6.5 милион милиона по 40 000 квадратни километра, което при територия на земята (непокрита с вода) 148,940,000 кв. км. Означава, че всеки квадратен километър е притежаван едновременно (максимум) от почти 2 трилион трилиона души...

7. Заблуда на потенциалното (евентуално) бъдещо състояние

Деф. Използване на аргумент „какво би могло да бъде” с тежест на факт в съждението. Една мисловна конструкция (най – често с вероятностна тежест) се използва на мястото на реално събитие или състояние.

Примери:

а) Ако ОДС с Иван Костов бяха на власт в последните 8 години, хората щяха да взимат двойни пенсии, затова гласувайте за ДСБ и СДС.

Заб. ОДС не са били на власт през тези 8 години и тази хипотеза не може да има тежестта на факт, защото това какво би могло да се случи не е равносилно на това, какво се е случило. Аргумент в полза на ОДС е това, което те са свършили, а не това, което биха могли да свършат, ако бяха останали.

б) Ако Русия не беше поискала откуп, еквивалентен на 32 тона злато за Освобождението ни, това дело щеше да е напълно безкористно, затова да свалим шапки за безкористността му.

в) Ако се бях родил в САЩ, вече щях да съм милионер, следователно Българската държава ме е ограбила поне с 1 милион долара.

Заб. Това е хипотеза, тъй като нямаме емпирично потвърждение, следователно и загубите са хипотетични и техните компенсации – също.

8. Заблуда на неизбежното(сингулярно) бъдещо състояние

Деф. При тази заблуда се отрича ефекта от настоящите действия върху бъдещето – „Нищо не можем да променим”, „Каквото и да направим ще е все тая, затова хайде да не правим нищо” и т.н. Заблудата е в априорното приемане на грешна в общия случай презумпция, вместо да се приложат аргументи за липсата на чувствителност на „бъдещето” към действията на твърдящия заблудата човек.

Примери:

а) И да копам и да не копам кенефо, нема го изкопам

Заб. Очевидно е, че ако се копае достатъчно дълго, дупката за външната тоалетна ще бъде изкопана, т.е невярно обобщение

б) Независимо дали си добър с хората, те те „прецакват”, затова прецакай ги и ти.

Заб. Именно това твърдение създава „прецакването”, защото всеки, който възприеме такава политика убеждава прецаканите от него с действията си, че няма значение дали са добри с другите хора, затова някаква част от тях решават, че е по – добре и те да „прецакват”, така може да се стигне в най – добрия случай до някакво самоподържащо се множество от „прецакващи” хора, а в най – лошия случай, то ще погълне цялото общество. Тук заблудата от липса на последствия на постъпките сама създава липсата на последствия.

в) Моята партия така и така няма да мине 4% бариера, няма смисъл да гласувам.

Заб. В действителност партията не би минала бариерата ИМЕННО поради такива разсъждения, подобно на предишния пример.

Прочетете Цялата Статия...

вторник, 17 февруари 2009 г.

Специални логически заблуди I - Бягство от отговорност

I. Заблуди от бягство от отговорност.

Деф. Заблуди, при които отговорност за направения избор се прехвърля върху обстоятелствата, при които е направен изборът или се отрича личната отговорност. Тези заблуди са отрицание на фундаменталната свобода на избора.

1. Argumentum ad Dominem.

Деф. Посочва се някакъв субект, имащ функцията на „Бог”, който отнема правото на избор и предопределя действията на индивида. Това са изказвания от типа: Бог ме накара, „Бяха гласовете в главата ми”, „Това е Съдба ”, „Предопределено е от духовете на времето”.

Примери:

а) Всичко, което се случва е по Божията воля, затова каквото и да направим, сме праведни.

Заб. Всъщност в Библията ясно и точно е написано каква е Божията воля и какво се смята за правилно и грешно там.

б) Холокостът беше историческа необходимост, защото такова беше времето.

Заб. Относно се сочи външна воля, предопределяща избора - „такова било времето”, като извинения за направения избор (да се убиват евреи).

в) Наша съдба е да бъдем лъгани от политиците и да гласуваме за мошеници, такава ни е орисията.

Заб. Изказващият твърдението отказва да поеме отговорност за собствения си глас, има някакъв субект, наречен „Съдба”, който го е предопределил.

2. Argumentum ad Demonium.

Деф. Подобно на първия аргумент, тук се посочва външна force major-на сила, която предопределя избора на човека, като този път към нея се прикачва отрицателна морална оценка, потвърждаваща предположението, че изказващият аргумента смята избора и действията си за неморални – лоши.

Примери:

а) Ние не можем да вършим зло, защото всяко Зло е от Лукаваго.

Заб. В Библията изрично пише какво е зло и, че хората ще бъдат съдени за него, т.е. там „Лукаваго” не носи отговорност за избора на хората.

б) Хората крадат, защото са бедни, бедността ги озлобява.

Заб. Лошите обстоятелства изместват отговорността за избора, в действителност те имат само вероятностна (не логическа) тежест в него – можеш да крадеш и без да си беден и да си беден без да крадеш.

в) Хората вършат лоши неща, защото имат лоши водачи.

Заб. Хората не са „длъжни” да следват водачите си, те избират да го правят.

3. Befehl ist Befehl.

Деф. „Заповедта си е заповед” т.е. заблудата на следването на заповеди (отговорността е на издаващия заповедта, а не на изпълнителя и). Издаващият заповедта отговаря единствено за издаването и, изпълняващият отговаря за изпълнението и. Издаването на заповеди не отменя свободния избор на човека, тъй като той е фундаментално и неотменимо право, има единствено обуславяща роля (какво ще се случи, ако не се избере да се следва заповедта) и прави избора по – труден (по – малко вероятно да се избере да не се следва заповедта).

Примери:

а) Пращахме евреи в газовите камери, само защото ни заповядваха (обяснения на немски войници на Нюрнбергския процес).

Заб. А ако им бяха заповядали да пратят там децата си или сами да влязат?

б) Старшината ни заповяда да изгребем въздуха с лъжичка от чашите ни за кафе, за да направим място за него. Тъй, вярно, другарю старшина!

в) Заповядаха ни да се самоубием поне два пъти и ако не успем втория път, ще ни убият – щом е заповед, аз съм длъжен да се подчиня, само ме е страх да не умра, ако не успея два пъти да умра!

г) Ако не слушаме заповедите на Доган, няма да успеем, затова да гласуваме под строй и да чакаме да ни дадат парите от помощите за наводненията.

д) Липсата на дисциплина в една войска ще доведе до гибел на войската, затова спазвам заповедите, дори те да означават гибел за войската!

Заб. Ха така – по – важен е принципът, дори сам да си противоречи!

4. Колективна отговорност

Деф. Колективната отговорност е колективна безотговорност. Как става това? Нека имаме 100 души, които са отговорни за извършването на едно действие, тогава всеки от тях има по 1/100 т.е. никой няма „пълната отговорност” и следователно е безотговорен. Колективната отговорност представлява прехвърляне на индивидуалните отговорности на членовете от колектива върху самия колектив (реална отговорност се носи от една абстракция без плът), а тъй като колективът не подлежи на физическо наказание за престъпленията си (затвор и др.), то те остават ненаказани. Друга форма на колективната отговорност е споделянето на отговорност (един човек или малка група от хора имат конкретни вини за дадено действие, но ги „споделят” с всички останали). В заключение: Личната отговорност не може да се прехвърля, споделя, продава или по друг начин да се трансформира, сменяйки собственика си. Всеки е отговорен само и единствено за своите дела или бездействия.

Примери:

а) Депутатът Х.К. е нарушил закона, приемайки пари от сивия сектор на икономиката, за да се приеме добавка тип „Ванко 1”, която да пусне на свобода известен мафиот. Мамка им на депутатите!

Заб. Изведнъв Х.К. се превръща в 240 души и тъй като всички са виновни за нещо, защо да не са виновни и за това? Така общественото внимание успешно де разфокусира и липсата на конкретен субект на престъплението и обект на закона се превръща в липса на справедливост.

б) Всички ние сме виновни за детската проституция, защото я наблюдаваме отстрани.

Заб. Всеки, който види престъпление и не се намеси, става автоматично съучастник със своето бездействие, но отговаря само за него, не за конкретните действия на конкретните извършители.

в) „Българинът е ...” по избор: „мързелив, глупав, гениален, простак, секс ламя, агресивен, културен, дебил, нечистоплътен, извисен” и т.н.

Заб. Кой точно българин е всички тези неща?

г) За профанизацията в България сме виновни всички ние!

Заб. Кои „ние”? Кой е извършил какво, за да подпомогне този процес (ако той съществува)?

Прочетете Цялата Статия...