неделя, 28 декември 2008 г.

Логически заблуди - V - Дедуктивни

V. Дедуктивни заблуди.

1. Заблуда на четирите термина* (quaternio terminorum ) .

Деф. Изкривяване на стандартния категориен силогизъм – опит за свързване на четири термина с две твърдения – при стандартния силогизъм имаме свързване на три термина чрез две твърденията. Две верни твърдения са недостатъчни за свързване на повече от три термина. Това е един от начините, по които верни твърдения могат да доведат до неверни изводи.

Примери /стандартни категорийни силогизми/:

а) Всички риби имат хриле (първо твърдение). Щуката е риба

(второ твърдение),следователно има хриле (заключение).

б) Някои политици са умни (твърдение), всички политици са хора (твърдение), следователно някои хора са умни (заключение).

Примери /заблуда на четирите термина/:

а) Всички риби имат хриле (твърдение) и всички птици имат крила (твърдение), следователно всички риби имат крила (заключение).

б) Ръката докосва дрехата (твърдение). Дрехата докосва тялото (твърдение), следователно ръката докосва тялото (заключение).

Заб. Тук има особен вариант на тази заблуда, тъй като един и същ термин се използва с две различни значения, следователно имаме всъщност два термина вместо един и сумарно – четири : „Ръката”, „докосва дрехата”, „дрехата”, „тялото”. Коректен вариант тук би бил:

Ръката докосва дрехата (твърдение). Всичко, което докосва дрехата, докосва тялото (твърдение) , следователно ръката докосва тялото (заключение) .

2. Неразпределен среден термин (quaternio terminorum ) .

Деф. Разпределен термин е термин, при който е дадено всеки негов елемент на коя категория принадлежи – „Всички А са или B или C ”, едно- значно определя всички елементи на А към коя категория принадлежат. Ако твърдението е от вида „Някои D са от E, то и двата термина са нераз-пределени, защото не са уточнени всички от D, нито всички от E.

Деф. Неразпределен среден термин е дедуктивна заблуда, при която средният (общият за двете твърдения) не е разпределен, т.е. не се знае всички негови елементи към кои категории принадлежат, което води до подвеждане на извода (някои елементи се знаят къде са, но заключението е за всички елементи, т.е. вкл. и за тези, които не са определени).

Примери:

а) Всички комунисти са престъпници (твърдение) и всички крадци са престъпници (твърдение), следователно всички комунисти са крадци (заключение).

Заб. Тъй като има престъпници от много видове (крадци, убийци, изнасилвачи и т.н.), комунистите и крадците принадлежат поотделно на престъпниците, без това автоматично да прави комунистите крадци.

б) По всички нарушители се стреля (твърдение), по някого е стреляно (твърдение), следователно някой е бил нарушител (заключение).

Заб. Общият термин е „се стреля/е стреляно”. Докато „нарушител” и „някой” споделят общото свойство, че по тях се стреля, това не ги прави идентични – може да е бил застрелян и някой, който не е нарушител (не е уточнено, че само и единствено по нарушители се стреля).

3. Illicit Minor .

Деф. Термин, използван в заключението сочи към всички елементи на дадена категория, но във второто твърдение сочи само към някои елементи от нея. Например – всички А са B, всички А са C, следователно всички C са B (Не всички C са А, за да кажем, че C са B).

Примери:

а) Всички агенти на ДС са мафиоти (твърдение) и всички агенти на ДС са червени (твърдение), следователно всички червени са мафиоти (заключение).

Заб. Тук всички агенти на ДС са мафиоти, мафиотите като термин не са разпределени в първото твърдение, т.е. не се знае всички мафиоти в кои категории са. Отделно, всички агенти са червени, но червените като термин също не са разпределени. Тук имаме две независими твърдение, приписващи две независими свойства на агентите на ДС (в случая). Това, че те имат свойство едно и свойство две не прави свойство едно = свойство две.

б) Всички демократи са антикомунисти (твърдение) и всички демократи са реформатори (твърдение), следователно всички реформатори са антикомунисти (заключение).

Заб. Всички демократи са реформатори, но тук не е посочено всички реформатори какви са (може да са реформатори без да са демократи – „реформатор ” не дава посока на реформите, само че се извършват реформи), оттам нямаме право на този извод.

4. Illicit Major .

Деф. Термин, използван в заключението сочи към всички елементи на дадена категория, но в първото твърдение сочи само към някои елементи от нея. Например – всички А са B, всички А са C, следователно всички B са C (Не всички B са А, за да кажем, че B са C).

Примери:

а) Всички софиянци са българи (твърдение), но никой варненец не е софиянец (твърдение), следователно никой варненец не е българин (заключение).

Заб. Всички софиянци са българи, но не всички българи са софиянци, така че изводът за варненци е неверен възоснова на тези твърдения (заключение).

б) Всички програмисти са мърморковци (твърдение), но никой филолог не е програмист (твърдение), следователно никой филолог не е мърморко (заключение).

Заб. Не всички мърморковци са програмисти, та отрицанието на принадлежност към вторите да отрече принадлежността към първите.

5. Позитивно заключение от негативни предпоставки .

Деф. Заблуда, при която имаме една или две негативни предпоставки, от които вадим позитивно заключение – А не е B и B не е C, следователно А е C (когато ) – обърква се с двойно отрицание – Ако не е не B, значи е B, но не е такъв случаят – да кажем, че A може да е B или E, B може да е C или D, то ако B не е C ще е D, но A ако не е B, ще е E, което е различно от D.

Примери:

а) Никоя жаба не е риба (твърдение) и никоя риба не може да лети (твърдение), следователно всички жаби могат да летят (заключение).

б) Никой рокер не ходи пеша и никой пешеходец не кара кола, следователно всички рокери карат коли

Заб. Всъщност повечето рокери карат мотори.

6. Екзистенциална заблуда .

Деф. Две универсално валидни твърдения (всички елементи са такива или никой елемент не е онакъв), се използват за частно заключение (когато може да се направи общо такова).

Примери:

а) Всички котки са животни и всички животни са опасни, следователно някои котки са опасни.

б) Всички едри капиталисти са безпринципни и всички безпринципни експлоатират другите, следователно някои едри капиталисти експлоатират хората.

Заб. В извода се приема имплицитно, че някои едри капиталисти не експлоатират хората, което директно противоречи на второто твърдение (тъй като всички едри капиталисти са безпринципни).

*Тук вместо „член” на силогизъм използваме „термин”.

Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - IV - Индуктивни (статистически)

IV. Индуктивни (статистически) заблуди.

11. Прибързано обобщение.

Деф. Размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод.

Примери:

а) Пешо ми открадна ракията. Пешо е българин, следователно всички българи са крадци.

Заб. Всички българи са 15 млн. Пешо е един човек – очевидно твърде малка извадка за статистически достоверно заключение.

б) Питах няколко приятели дали увеличението на данъчните оценки на имотите е добре за нас (увеличение на местните данъци) и те се съгласиха, че е така. Следователно идеята е популярна.

Заб. Няколко приятели не отразяват настроенията на милионен град.

14. Непредставителна извадка

Деф. Извадката не отразява правилно изследваната популация. Това означава, че тя може съзнателно да изключва определени групи от хора (пол, раса, сексуална ориентация, коефициент на интелигентност, имотно състояние и т.н.), което изкривява резултатите от нея и те не могат да се приложат върху популацията (извадката и популацията дивергират).

Примери:

а) Анкета, проведена сред белите хора в Щата Алабама показва, че там няма расова дискриминация на черното население.

Заб. Интересно е, защо не е попитано черното население какво мисли по въпроса за расовата му дискриминация?

б) Ябълките на върха на щайгата изглеждат пресни. Сигурно и останалите в щайгата са такива

Заб. 100000 % сигурно е.

15. Фалшива аналогия.

Деф. Аналогията представлява сравнение на два близки обекта A и B – използва се, че ако А има свойство P, то и B има същото свойство (обикновено такава аналогия е еднозначно вярна ако B наследява А или е част от А, ако говорим за сравнение на множества). Фалшивата аналогия е сравнение на несравними обекти.

Примери:

а) Работниците са като волове. Така както воловете трябва да бъдат бити с пръчка, за да орат нивата, така и работниците трябва да бъдат мотивирани.

Заб. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Воловете за разлика от работниците нямат или не осъзнават своя интерес, поради което няма как да бъдат мотивирани другояче.

б) Държавният бизнес е като частният, следователно трябва да се стреми към максимална печалба (с максимални цени поради монополното си положение)

Заб. Целта на частния бизнес е да максимизира печалбите си - в условията на конкуренцията това означава максимизация на качеството при минимизация на цените, при монопол – максимизация на цените. Държавният бизнес няма такава цел – целта е единствено задоволително качество на услугите, всяка печалба е в ущърб на гражданите – форма на допълнителен данък.

16. Ленива индукция (липса на индукция).

Деф. Правилното заключение на индуктивен аргумент е отречено, въпреки свидетелствата за противното.

Примери:

а) БСП управлява три пъти (Луканов, Виденов, Станишев) като и трите пъти имаше финансова катастрофа в страната. Въпреки това, те смятат, че управляват добре.

б) Иван хвърля 100 000 пъти монета, от които се падат 51 026 пъти ези и 48 974 тура, въпреки това той не смята, че вероятността да се падне тура е около 50 %.

17. Заблудата на изключването (на информация).

Деф. Важна информация, която би могла да подкопае индуктивния елемент е изключена. Изискването всичката отнасяща се до случая информация да бъде включена се нарича „Принцип на пълното свидетелство”.

Примери:

а) Иван е от община Средец, а там повечето гласуват за десни партии, затова той ще гласува за десните.

Заб. Изпуска се, че Иван е наемател там, пристигна от с.Коприварци да работи на строеж, а от с. Коприварци гласуват за левите.

б) Бербатов вероятно ще вкара 3 гола в следващите 6 мача във Висшата Лига, тъй като за 12 мача досега има 6 гола.

Заб. Изпуска се, че 4 от 6-те гола са в 3 мача от ШЛ, което прави 2 от 9 за Висшата Лига.

18. Обобщение от изключение/ изключение вместо обобщение.

Деф. Прилага се общото правило в случай, в който става дума за изключение / прилага се изключение, когато действа общото правило.

Примери:

а) Законът казва, че скоростта в населено място е до 50 км/ч, затова, независимо, че положението с майка ви е било спешно е трябвало да карате с 50 км/ч

Заб. Приложението на общото правило за спешния случай би довело до летален изход.

б) Не е хубаво да се краде – затова върни детонатора за атомната бомба на онзи терорист от Ал-Кайда веднага!

Заб. Не е хубаво да се краде от терористи, това би попречило да убият стотици, в случая – милиони. Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - III (Смяна на темата)

III. Смяна на темата.

1. Атакуване на личността (argumentum ad hominem).

Деф. Атакува се не твърдението, а личността, която го изказва. Атакуват се характера, националността, възрастта, опита или религията на изказващия твърдението. Атакува се по линията, че верността на твърдението е от полза за изказващия го или за компанията, за която работи.

Съществуват три главни форми на атака на личността:

а) Ad hominem (обидна) – атакуват се качествата на личността вместо качествата на твърдението, изказано от нея.

б) Ad hominem (обстоятелствена) – атакуват се обстоятелствата, свързани си личността, като се прави връзка между тях и изказването на твърдението.

в) Ad hominem (tu quoque) – атакува се фактът (или предполагаемия факт), че изказалият твърдението не практикува това, което говори.

Примери:

а) Можеш да твърдиш, че Бог съществува/не съществува, но това е просто следване на модата от твоя страна (обидна).

Заб. Тук се прави обидна квалификация на убежденията на изказващия ги, т.е. самият факт на изказването им го прави по – лош в някакъв смисъл.

б) Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.

Заб.Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези

предложения ще имат изгода почти всички граждани.

в) Казваш ми, че е вредно да се пуши, но ти пушиш по две кутии на ден (ad hominem tu quoque).

Заб. Тук се атакува непоследователността на даващия съвет, без да се дава сметка, че той може да пуши, защото не е способен да ги откаже, отделно вредата на цигарите не зависи от това дали конкретна група от хора ги пуши (защото те ги пушат въпреки това) .

2. Обръщение към авторитета (argumentum ad verecundiam).

Деф. Обръщението към авторитет принципно не е аргумент по същество. Авторитетът може да служи като вероятностен критерий (увеличава се шансът твърдението да е вярно, ако е подкрепяно от повече и по – авторитетни хора), но в частност това е по – мек вариант на „обръщение към популярността”. Все пак, тъй като авторитетът е широко използван аргумент вкл и в науката, тук ще дадем няколко форми на „неправилна” негова употреба (не съществува правилна употреба от детерминистична гледна точка).

а) Личността, изказваща твърдението не е експерт по въпроса (не е авторитет).

б) Експертите/другите експерти (авторитети) не са съгласни с твърдението.

в) Експертите (авторитетите), подкрепящи твърдението не са го направили насериозно.

г) Експертите, съгласни с мнението са неназовани – позоваване на анонимен авторитет или позоваване на слухове.

Примери:

а) Известният психиатър д-р Николай Михайлов критикува политическите позиции на десните партии

Заб. Психиатър критикува политически позиции – не е експерт по въпроса.

б) Финансовият министър Пламен Орешарски твърди, че бюджетният излишък е най – добрият начин държавата да се бори с кризата.

Заб. България ще е единствената държава с излишък на края на годината (2008) в ЕС, всички други се борят с кризата чрез прехвърляне на задължения от хората към държавата, т.е. с бюджетен дефицит. Повечето финансови министри не постъпват като Орешарски.

в) Мълвата гласи, че небето ще падне отгоре ни утре сутрин (слух).

Заб. Мълвата може да гласи и че самоубийството гарантира дълъг живот.

3. Стилът преди смисъла.

Деф. Начинът, по който се излага дадена теза се взема предвид при нейното оценяване (дали говорещият е добре сресан и чист, дали говори уверено и т.н.).

Примери:

а) Кандидатът на опозицията не струва, защото е нисичък и невзрачен.

Заб. Външният вид не е автоматично свързан с качествата, необходими за ръководене на институция .

б) Волен умее да владее тълпите, трябва да е прав за всичко

Заб. Умението за водене на речи не е задължително свързано с верността на твърденията, тълпите се водят и емоционално.

в) Бойко Борисов трябва да е много кадърен кмет, щом е толкова секси.

Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди -II (Обръщение към мотивите)

II. Обръщение към мотивите за подкрепа (вместо аргументи)

1. Обръщение към силата (argumentum ad baculum) .

Деф. Читателят е принуден да се съгласи с твърденията на автора или ще последват неприятни събития за него.

Примери:

а) По – добре да се съгласиш, че новата политика на компанията е най – добрият залог (за успех) ако очакваш да си запазиш работата.

б) NAFTA грешат и ако не гласуваш против тях, ние ще гласуваме да те изгонят от офиса.

2. Обръщение към съжалението (argumentum ad misercordiam) .

Деф. На читателя се казва да се съгласи с твърдението поради достойното за съжаление положение на автора.

Примери:

а) Как можа да кажеш, че това е гол? Беше близко до гредата, освен това ни водите с 5:0.

Заб. Това, че единият отбор води на другия с голям резултат по никакъв начин не променя правилника, който определя кога има гол.

б) Надяваме, че ще приемете нашите препоръки. Ние прекарахме последните три месеца в тяхното писане.

Заб. Дългото време на писане е достойно за уважение, но по никакъв начин не е свързано с с верността на препоръките.


3. Обръщение към последствията.

Деф. Авторът посочва неприятните последици на верността на дадено твърдение, с цел да накара читателя да се откаже да твърди, че е вярно.

Примери:

а) Не можем да приемем, че еволюцията е вярна, защото тогава няма да сме по - добри от маймуните и приматите.

Заб. Това, че няма да сме по – добри от маймуните с нищо не променя фактите за и против еволюцията.

б) Трябва да е вярно, че българите са от арийски произход, защото иначе ще сме произлезли от нискокултурни диваци.

Заб. Дали нашите предци са били нискокултурни диваци или не, не е аргумент, нито доказателство по същество в полза на техния „арийски” произход.

4. Съдене на читателя.

Деф. Авторът използва емоционално заредени епитети, за да даде оценка (да съди, да квалифицира обидно) всеки, който не е съгласен с неговото мнение.

Примери:

а) Разумният човек ще се съгласи, че нашият държавен бюджет е твърде нисък.

Заб. Можеш да си разумен и да не се съгласиш поради набор от аргументи. Съществува въъзможността и за най – очевидното твърдение да се намерят контрааргументи и разумни хора да се съгласят с тях.

б) Правилно мислещите хора ще се съгласят, че това правителство трябва да незабавно да бъде свалено, заради собствения им интерес.

Заб. В действителност може да има правилно мислещи хора, които да подкрепят даденото правителство ( подобрили положението си при него), дори да са 1 %.

5. Обръщение към популярността на твърдението ( argumentum ad populum).

Деф. Твърдението се смята за вярно, защото се подържа от много хора или от високовалифицирания елит на обществото. Нарича се още и „обръщение към емоциите”, защото емоционалните твърдения често печелят голяма популярност.

Примери:

а) Ако беше красива, щеше да можеш да живееш щастливо, затова купи Beauty – Z и бъди щастлива (обръщение към хубавите хора).

Заб. Хубавите хора са щастливи, затова бъди и ти от тях, за да си щастлива (това не е необходимо условие, може да е щастлива и без да е от тях).

б) Проучванията сочат, че ББ ще спечели следващите избори, затова нека гласуваме за него.

Заб. Гласуваме за него не защото ни предлага нещо или е доказал, че може, а защото много хора искат да гласуват за него , което не е аргумент по същество, не доказва, че ще се справи.

в) Всеки знае, че Земята е плоска, защо тогава настояваш да твърдиш, че е кръгла?

Заб. Ако един милион хора започнат да твърдят абсурдни неща, това не ги прави верни – остават си абсурдни, тъй като не е аргумент по същество. Прочетете Цялата Статия...

Логически заблуди - I (Заблуди на отклоняване на вниманието)


Вместо увод - преди да обсъдя моята философия за живота, за която загатнах във втория си пост, искам първо да преведа тук една книга за логическите заблуди, свързани с критичното мислене у хората, както и с научната методология. Преди да опиша философията си, трябва да стъпим на някакъв фундамент свързан с това как се строят логически правилно тезите и как се критикуват рационално. Това е първият от серия постове, с които възнамерявам да опиша фундамента на проблемите на логическото мислене - тези подходи, които трябва да избягваме, когато твърдим или провергаваме нещо:



I. Заблуди чрез разсейване (отклонение на вниманието)

1. Фалшива дилема.

Деф. Дава се ограничен набор от опции (обикновено две), докато в действителност те са много повече. Фалшивата дилема се състои в нелегитимното използване на оператора „ИЛИ”.

Ограничаването на проблеми в рамките на „черно или бяло” е често срещан пример за тази заблуда.

Примери:

а) Или си с мен, или срещу мен.

Заб. В действителност можеш да си неутрален.

б) Америка – обичай я или я напусни.

Заб. А може и да не си там – как да я напуснеш тогава?

в) Всяка личност е или изцяло добра или лоша.

2. Заблуда от игнориране на факти (argumentum ad ignorantiam).

Деф. Аргументите от този вид приемат, че ако нещо не е било доказано грешно, то задължително е вярно. Контравариантът е, че ако нещо не е доказано вярно, задължително трябва да е грешно. Това е частен случай на фалшивата дилема, тъй като се приема, че всички предположения или трябва да е известно, че са верни, или да е известно, че са грешни. Липсата на доказателство не е доказателство!

Примери:

а) Тъй като не можеш да докажеш, че духовете не съществуват, те трябва да съществуват.

Заб. Не може да се докаже, че не съществуват, но и че съществуват, ерго твърдението е невярно.

б) Тъй като учените не могат да докажат, че глобалното затопляне ще се случи, то най – вероятно няма да се случи.

Заб. По същата логика – липсата на доказателство за случване не оправдава липсата на доказателство за неслучването.

в) Иван каза, че е по – умен от Ана, но не го доказа, следователно не е така.

Заб. По същата логика - не е доказал, че е по – умен, но и тя не е доказала, че той не е по – умен.

3. Наклонената плоскост

Деф. За да се покаже, че дадено предположение е неприемливо се изгражда поредица от все по – неприемливи предположения (неприемливостта на всяко води като следствие още по – неприемливо твърдение). Наклонената плоскост е неправилната употреба на операторите „ако-тогава” (if - then).

Примери:

а) Ако прокараме закони срещу автоматичните оръжия, няма да мине дълго време и ще забраним всички оръжия и след това ще ограничим и другите права и накрая ще имаме комунизъм. Ето защо не бива да забраняваме автоматичните оръжия.

Заб. В действителност никое твърдение не води автоматично до следващото – нищо не пречи да се забранят само автоматичните оръжия, без това да повлияе на другите елементи по веригата. Това важи и за всеки елемент и неговия следващ (забраната на оръжия не гарантира автоматично нарушаване на другите права, тъй като трябват и други условия, за да се случи това нарушение).

б) Никога не трябва да залагаш. Веднъж започнеш ли да залагаш ти е трудно да спреш. Скоро ще започнеш да харчиш всичките си пари по хазарт и ще се принудиш да извършиш пресъпления, за да върнеш дълговете си.

Заб. Играенето на хазарт не гарантира автоматично харчене на всичките пари, нито тяхното харчене гарантира, че ще се извършват престъпления, за да се върнат - иначе половината мъже по света щяха да са престъпници.

в) Ако направя изключение за теб, ще трябва да направя изключение за всички останали.

Заб. Всяко изключение е независимо от другите и се определя единствено от избора на човека, правещ изключението.

4. Сложен въпрос

Деф. Две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква се от читателя да ги приеме или отхвърли ан-блок, докато в действителност едното е приемливо, а другото – не. Сложният въпрос е нелегитимна употреба на оператора „и”.

Примери:

а) Трябва да подкрепим домашното обучение и даденото от Бога право на родителите да възпитават децата си както поискат.

Заб. Домашното обучение е приемливо за децата, но то не е свързано с материала, който те трябва да минат (всички деца трябва да усвоят определени базови ценности, независимо от желанията на родителите си), а с мястото, където учат.

б) Подкрепяте ли свободата и правото да се носи оръжие?

Заб. Свободата включва много елементи и правото да се носи оръжие е един от тях, който може и да не подкрепим – не е задължително да подкрепяме правото да се носи оръжие, за да подкрепим свободата.

в) Спряхте ли да използвате наркотици?

Заб. Тук има два въпроса – ползвате ли наркотици и спряхте ли ги ? Очевидно ако никога не сме ги ползвали, няма как да ги спрем, т.е. – некоректно зададен въпрос.

Прочетете Цялата Статия...