Моята концепция за българския национален елит

МОЯТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ

Деф. Български национален елит - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита”

1.Елитът е преди всичко нравствен. Той обича хората, не просто като идея, но и хората в плът, хората, които среща и с които говори. Елитът – това са хората, за които понятия като чест, достойнство, смирение, любов, смелост, вярност, скромност и разбирателство не са лишени от тежест. Всички друго у елита е подчинено на това.

2.Той се състои от системно образовани хора, с богата обща култура, широки познания по елементи от философия, история, политология, културология, социология, теология и психология. Системно образованите хора умеят да сглобяват широката си база от познания в единен, рационален, структуриран и жив модел, в една цялостна система, отразяваща основните взаимодействия в заобикалящия ги свят. Системното познание е и разбиране.

3.Елитът е духовен по своята същност.

Натрупаното системно познание е подчинено на цели, които са резултат от духовните му търсения. Той се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се служител и пазител на обществото, знае своето място в общия модел на света, разбира взаимодействията между елементите му и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена незначителност и необходимост от самозащита.

От консервативна гледна точка, духовното ядро на елита е Българската Православна Църква. От по – либерална позиция - това са всички извори на духовна мъдрост и развитие на съзнанието в посока към универсалната любов и мира (Ганди, Далай - Лама).

4.Елитът е приемствен.

Елитът е динамична структура, в която непрекъснато влизат и излизат хора, но ценностите остават. Приемствеността се осигурява по линия учител – ученик, като това обучение може да става в дома (значителна част), в училище (също значителна част след приемането на масовото образование) или учение чрез търсене на ученика. Част от приемствеността е потомствеността (богати и знатни родове, древни фамилии с традиции), но тази структура постепенно отслабва за сметка на други форми на приемственост (намаляване на разликите между знатните и обикновените хора поради изравняването на възможностите за образование и кариера, еволюцията на интернет обществата).

5.Елитът е богат.

Елитът има силата да формулира целите на обществото, а тази сила се формира чрез неговата воля, авторитет, духовно и материално богатство. Елит, който е лишен от воля, не е елит. Елит, който е лишен от две от другите три качества също не е елит.

6.Елитът е рационален, без да е асоциален.

Системното образование се базира на рационално мислене. Мотивацията за действие на елита ( действие според дефиницията) е обичта към хората, но поставените цели се постигат чрез рационален и логически синтез на мисълта.

7.Елитът има най – голямо влияние сред обществото.

Богатството на елита е неговата сила, чрез която той диктува модата на обществото, сочи пътя за неговото развитие и естествено заема трайно (заради приемствеността си) върха на обществената пирамида. Той съсредоточава доверието, надеждата и любовта на хората, които се се учат от него и се стремят да станат елит. Така той ги увлича напред.

8.Елитът е трансформаторски.

Елитът е творец на обществото. Той не се колебае да го трансформира по най – добрия начин, за да го предпази от застой и разруха. Реформата е елемент на трансформацията и основно оръжие на елита за постигане на успешна социална еволюция. Елитът е този, който има волята да поеме отговорността за това.

9.Елитът е патриотичен.

Няма как да си национален елит, ако си интернационалист. България е на първо място и след това са световният мир и любовта между народите.

10.Елитът е функционален.

Елит е всеки, който изпълнява функцията на елит, описана в дефиницията. При всяко потенциално противоречие между дефиницията и някоя от проявите на описаните качества, дефиницията е с приоритет (не си елит, ако не изпълняваш дефиницията за елит, независимо колко си благороден, честен, богат и красив).

Прочетете Цялата Статия...

Специални логически заблуди VII - Заблуди на случайността

VII. Заблуди на случайността.

Деф. Заблудите на случайността са специални логически заблуди на интепретиране на вероятностите по неверен начин. Основните типове заблуди са два – объркване на случаен с детерминиран процес/явление или неправилен анализ/оценка на вероятнистите при тяхното пресмятане.

20. Случайното е нарочно.

Деф. Това е заблуда, при която се отрича случайния характер на дадено явление или процес.

Примери:

а) Цялостната школа на детерминизма във философията – всичко е ясно, точно и определено, защото така ни харесва.

Заб. Това представлява също така и форма на пожелателна заблуда.

б) Бойко Борисов нарочно говори глупости, няма как умен човек като него да ги плещи такива понякога.

Заб. Нарочността се приема поради предопоставката, че той е умен, а тя не следва от никъде в това разсъждение, следователно може просто да не е вярна и ББ да се изпуска случайно понякога да говори глупости.

в) Компютърът нарочно се разваля тъкмо когато най – много имам нужда от него!

Заб. Вероятността компютърът да има съзнание е толкова по – малка като порядък от вероятността да е случайно, че можем да приемем, че твърдението не е вярно.

21. Нарочното е случайно.

Деф. Това е заблуда, при която се приписва случаен характер на дадено детерминистично явление или процес.

Примери:

а) Анти-философската школа на индетерминизма – всичко е случайно, хаос и няма никакъв ред.

Заб. Ако всичко е случайно, защо 2 + 2 прави 4 всеки път?

б) Тъщата случайно се подхлъзна на филията ми с масло и падна върху ножа. И така 46 пъти.

в) Тролски хазарт - хвърляне на монетата нагоре и залози дали ще падне или не /по Тери Пратчет/.

Заб. Гравитацията толкова силно намалява вероятността монетата да не падне, че можем спокойно да я приемем за нулева.

22. Разглеждане на независими събития като свързани.

Деф. Заблуда, при която се прави опит да се намери „система” в поредица случайни събития.

Примери:

а) Хвърлям вече толкова пъти подред ези, че няма начин следващият път да не е тура – то си е направо сигурно.

Заб. Вероятността и за ези и за тура е винаги 50%, независимо, какви са били предишните хвърляния. Монетата винаги има две страни, независимо колко пъти е била хвърляна (приемаме, че не се е деформирала в конкретна посока). В малки серии е възможно и 1000 пъти подред да се падне ези (или тура), тъй като законът важи за големите числа. Ако хвърлим достатъчен брой пъти монетата (например 100 000), със сигурност ще имаме почти точно съотношение 50 на 50 между ези и тура.

б) Вероятността да цъфнат налъмите силно нараства, ако баба ми е мъжко.

Заб. Двете събития са глобално независими – не може да се прокара връзка между налъмите и бабата, освен ако налъмите не са на бабата.

в) Толкова пъти имах слаби карти, че сега е задължително да имам силни, всички други се изредиха.

Заб. Не е задължително, ако се разбъркват след всяко раздаване картите, за да не се образуват цикли/поредици при играчите.

23. Пренебрегване на условните вероятности.

Деф. Това е заблуда, при която дадено събитие се разглежда като независимо, без да се провери от какви условия зависи то и какви са вероятностите тези условия да се сбъднат.

а) - Иванчо, каква е вероятността да са оцелели динозаврите?

- 50 на 50, другарко! – Отговорил смело Иванчо

- Ама как така?! – Зяпнала учителката по математика.

- Много просто – или са оцелели, или не са! – Отговорил Иванчо

Заб. При какви условия биха оцелели динозаврите и при какви - не? – Този въпрос не си задава Иванчо и този път вината не е у Марийка.

б) Известната задача от филма „21”:

Водещ ви кара да изберете три кутии. В една от тях има шоколад + ваучер за зъболекар, другите две са празни и вие не знаете коя не е празна. Избирате кутия Б /втората/. След това отваряте кутия А и се вижда, че тя е празна. Тогава водещият ви пита дали искате да смените кутията си с В

Тук повечето хора се заблуждават и казват, че е все едно и също – 50 на 50.

Заб. Математическата формула на условната вероятност обаче дава 66% за кутия В, срещу 33% за кутия Б – Monty Hall Problem. Причината за заблуждението е, че не се отчита самия факт на отварянето на една кутия.

Прочетете Цялата Статия...

Аксиома на избора

Аксиома на Избора

Тази аксиома е формулирана през 1904 г. От Ернст Зермело и гласи (неформален вариант):

Ако имате какъвто и да е набор от урни, всяка съдържаща поне по една топка, възможно е да се избере точно една топка от всяка урна, дори да са безкрайно много урните и да няма указано правило, по което да се избира.

Аксиомата не е необходима, когато урните са краен брой (тогава следва от другите аксиоми на теория на множествата) или ни е известно правило на избора.

Последствия от аксиомата:

1. Аксиомата води до не-конструктивни доказателства – дори когато доказателството постановява съществуването на обект, може и да не може да бъде дефиниран в езика на теория на множествата. Такъв пример е „подредеността” (well ordering) на реалните числа, която следва от тази теорема, но в някои от моделите на теория на множествата (които я използват) , тази подреденост не може да бъде дефинирана.

2. Парадокс на Банах – Тарски: Ако вземем една топка и я разрежем по определен начин, после от парчетата можем да сглобим две топки (само с тяхната транслация и ротация).

Защо я използваме:

Защото е много удобна за използване – нейната употреба не води до противоречие (тук самият аргумент си противоречи - парадокс на Банах - Тарски), а с нейна помощ могат да се докажат много важни резултати.

Откъде идват противоречията, свързани с аксиомата:

От Безкрайността. Всички противоречия оттам идват.

Какво е философското значение на аксиомата на избора:

Тя показва как е бил създаден светът, който се крепи на парадокси.

Какво е практическото значение за нас, в настоящото време и място:

Имайки безкрайно много урни с бюлетини – по една урна за всеки наш избор, ние можем да изберем точно една бюлетина от всяка урна и всеки път да направим своя избор.

Изборът ни е фундаментален, неотменим, неоспорим и се простира в безкрайността

Прочетете Цялата Статия...

Специални логически заблуди VI - Пожелателни заблуди

VI. Пожелателни заблуди (заблуди на реалността).

Деф. Заблуди на реалността е форма на смесване на желанията с действителност – „това, което трябва да бъде Е”, „това, което Е, трябва да бъде (така)”, „това, което НЕ Е, не трябва да бъде”, „това, което не трябва да бъде НЕ Е”.

16. Това, което Е, трябва да бъде (така).

Деф. Заблуда на реалността, при която се приема статуквото за редно, само защото е статукво. Може да се разглежда и като частен случай на argumentum ad populum & non-sequitur.

Примери:

а) Убиването на крави с чук е нормална процедура, всички кланици така правят.

б) Вселената е изключително странна и пълна с парадокси, които мозъкът не може да проумее, но щом съществува, това е единственият начин да съществува.

Заб. Това е и форма на non sequitur – фактът на съществуването гарантира единствено съществуването, не причините за него.

17. Това, което трябва да бъде, Е.

Деф. Заблуда на реалността, при която се приема редното за статукво, само защото е редно. Това е опит за наслагване на личната реалност върху общата.

Примери:

а) Хората се отнасят към живите същества с обич и уважение, защото това е редно.

Заб. Вярно за „някои хора се отнасят с обич и уважение към някои живи същества”.

б) Ние трябва да знаем – Ние ще знаем! (Давид Хилберт).

Заб. Това, че трябва да знаем, не гарантира, че ще можем да узнаем, по – късният прогрес на математическата логика показва, че има неща, които не могат да се узнаят.

18. Това, което НЕ Е, не трябва да бъде (така).

Деф. Заблуда на реалността, близка до заблудата на статуквото, при която освен нея се приема неправилно аксиомата за непротиворечивостта (non-contradiction) – щом статуквото е редно, то и това, което не е статукво, не е редно. Това е логически невярно съждение от типа на non sequitur, тъй като може да има повече от един „правилен” вариант, а само един е статукво.

Примери:

а) Между хората няма истинска универсална любов, затова не бива да проповядваме такава!

б) Хората са в мнозинството си невежи, затова не бива да ги образоваме

Заб. Тези две твърдения предлагат обратния на верния извод – именно защото няма универсална любов или повсеместно знание, те трябва да бъдат развивани.

19. Това, което не трябва да бъде , НЕ Е.

Деф. Заблуда на реалността, при която се стъпва върху наслагването на личната реалност върху общата и се прилага неправилно аксиомата за непротиворечивостта

Примери:

а) Вселената не трябва да е противоречива и пълна с необясними явления, следователно не е.

Заб. Да, ама е!

б) Хората не трябва да се избиват помежду си, следователно не се избиват.

Заб. Абсолютно - и Осама е съгласен.

в) Мафията не бива да бъде във властта, следователно не е във властта!

Прочетете Цялата Статия...