събота, 2 януари 2010 г.

Практически Диалози VI - Правило на отправната точка (изходната точка)

VI. Правило на отправната точка (изходната точка).

Никой участник в спора не бива лъжливо да представя предпоставка като приета отправна точка, нито да отрича предпоставка, приета като отправна точка.

Дискусията трябва да има отправна точка, някаква база от твърдения, с която всички участници са съгласни, за да може изобщо да бъде проведена. Всеки опит за подмяна на тази база ще подмени и изводи, които произтичат от нея.

Нарушенията са основно три типа и възникват в етапа на аргументиране:

Ø Отричане на приета отправна точка.

Ø Лъжливо представяне на твърдение като приета отправна точка.

Ø Отричане на несъществуваща отправна точка.

Нарушение 1: Отричане на приета отправна точка.

Примери:

Арам: Отричането на геноцида над арменците е лошо нещо, защото създава възможността за неговото повторение.

Tюрк: Но ние не отричаме геноцида, защото не е имало геноцид, как да отречем нещо, което не съществува?

Пижо: Пендо, оти Земята не е кръгла, ма?

Пенда: Що викаш, бре, серсем, како да не е кръгла?

Пижо: Е, па, нали е плоска?

Нарушение 2: Лъжливо представяне на твърдение като приета отправна точка.

· Изказване на неверни предпоставки в твърдения.

· Базиране на въпроси на неверни предпоставки.

· Представяне на собствената позиция като отправна точка на дискусията.

Примери:

Адвокат: Ако приемем, че всеки се стреми да надлъже другия, то работата на адвокатите е да защитава престъпниците от правосъдието, а на обинителите е да защитят правосъдието от престъпниците.

Съдия: Не сме приели такова нещо, целта на правосъдието е доказуемата истина. Работата на адвоката не е да защитава обвиняемия от правосъдието, а от липсата на правосъдие и да изтъкне максимално аргументите, които оневиняват обвиняемия, а не да си измисля такива.

Прокурор: И ние ли да не измисляме обвинения, когато лисват такива? Ще ни отиде работицата!

Пролетариат: Държавата ми дължи пари, достатъчно, за да живея в охолство!

Другите: Защо ще ти дължи тези пари, има да ти връща надвзети данъци ли?

Пролетариат: Защото имам право да живея богато!

Другите: Имаш право да живееш толкова богато, колкото си изработиш.

Зиези: Защо всички мразят Българите? Нима не сме направили толкова много за световната цивилизация? Или именно затова ни мразят.

Другите: Не мразим Българите. Не харесваме само теб, а ти не си Българите.

Нарушение 3: Отричане на несъществуваща отправна точка.

· Отрицание на несъществуващи отправни точки в твърдения.

· Отрицание на несъществуващи отправни точки във въпроси.

Примери:

Митьо - физика: Що за глупост е да се смята времето за дискретно? Това би променило всички основни зависимости във физиката!

Пешо – теорията: Никой не смята времето за дискретно, що за глупост ти е хрумнала да твърдиш, че мислим, че е? По – скоро пространството е дискретно, няма начин да съществуват всички възможни разстояния с произволна точност.

Политик: Тъй както всички тук сте приели, че истината е крайната цел на правораздаването, ще трябва да се възпротивя на тази идея – главната цел на правораздаването е да раздава право, без значение на кого и за какво, важното е общият баланс престъпление – наказание да бъде спазен!

Адвокатите: Ама ти за какви ни вземаш? Никога не сме смятали истината за цел на каквото и да било, тя по – скоро е нещото, покрай което, но не и през което, се формира правораздаването!

Пияница 1: Сл’ша, ти мо’е и да н’мъ уважа’иш, но и аз н’тъ уважа’им повИче!

Пияница 2: Виж к’о, мо’и да си мис’иш, ч’ н’тъ уважа’им и да н’си прав, нУ след като така ми прика’ваш, няма та уважа’им повИчИ!

Прочетете Цялата Статия...

вторник, 3 ноември 2009 г.

Практически Диалози V - Правило на неизразените предпоставки

V. Правило на неизразените предпоставки.

Участникът не може да се отрича от свои предпоставки, които не са явно изразени или фалшиво да представя като предпоставка, нещо което не е явно заявено от другата страна.

Идеята е, че в изказаните аргументи често има неявно приети условия (предпоставки), и когато те съществуват, това не трябва да бъде отричано, нито да се вменяват предпоставки, там където не съществуват.

Нарушенията са основно три типа и възникват в етапа на аргументиране:

Ø Вменяване на твърдение чрез пресилване на неявно приетата предпоставка отвъд това, което е имал предвид опонентът, преувеличение.

Ø Вменяване на твърдение чрез изкривяване на смисъла на неявно приетата предпоставка – изкуствената и подмяна – „слагане на думи в чуждите уста

Ø Отричане на собствено твърдение (отрицание на неявно приетата предпоставка в собствената теза) – „мразя негрите, но не съм расист”.

Нарушение 1: Вменяване на твърдение чрез пресилване на неявно приетата предпоставка.

Примери:

Симеон II: Българският манталитет има нужда от промяна – трябва да се смени чипът на българите.

ББорисов: Смяташ българският манталитет за отвратителен, така ли? Защо тогава дойде тук?!

Симеон II: Смятам, че има място за неговото подобрение, не съм казвал, че е отвратителен.

ББорисов: Само извърташ тука. Забранявам да се използва думата „чип”, освен ако не е за носа на Милошевич (отива да играе футбол).

Буда: Висшата мъдрост се крие в отрицанието на плътта и нейните желания.

Буда-ла: Глупак ли ме наричате учителю, щом си хапвам вкусно и имам жени?!

Жена: Мъжо, харесва ли ти новата ми рокля?

Мъж: Малко ти е тясна, миличка.

Жена: Дебела ли ме наричаш, кретен?!

Нарушение 2: Вменяване на твърдение чрез изкривяване на смисъла на неявно приетата предпоставка.

Примери:

Мъж: Миличка, ако ходиш заедно с мен на фитнес ще имаш стегнато тяло.

Жена: Толкова грозна ли ти се виждам? /Нарушение 1: Толкова ли съм отпусната/

Буда: Висшата мъдрост се крие в отрицанието на плътта и нейните желания.

Буда-ла: Низш ли ме наричате учителю, щом си хапвам вкусно и имам жени?!

Лъчо: Понякога не ме разбираш, миличко.

Диана: Толкова ли си сложен, че да не те разбера? /Нарушение 1: Толкова ли съм проста, че да не те разбера?/

Нарушение 3: Отричане на собствено твърдение (собствена неявно изразена предпоставка).

Примери:

Мразя комунизма и социалното неравенство

Не съм социалист, но съм за прогресивно данъчно облагане.

Дразнят ме циганите, но не съм расист.

Не обичам национализма, но си мечтая за България на три морета

Не искам да кажа, че Бойко Борисов е прост, но погледнете го – той две изречения не може да върже.

Лъчо: Не ми се отдава да споря с хората, все искат да оспорят правотата ми с насилие.

Диана: Това е, защото винаги смяташ, че си прав.

Лъчо: Не смятам, че винаги съм прав, просто неправилно оспорват правотата ми.

Феновете: Ние винаги подкрепяме любимия отбор и пеем само за Победа!

Футболистите: А защо ни биете, когато загубим тогава?

Журналист: Г-н Дянков, какви са вашите приоритети като финансов министър – да постигнете облекчения за засегнатите от кризата хора, или да постигнете балансиран, пълен бюджет.

Дянков: Нашите приоритети са да облекчим от данъчно бреме хората, като постигнем балансиран бюджет

Журналист: Но вие не можете да балансирате бюджета, ако намалите данъците?

Дянков: Кога съм казал, че ще намалим данъците?

Журналист: Вие току – що казахте, че искате да облекчите от данъчно бреме хората.

Дянков: Да, но не като намалим данъците, а като напълним бюджета. Парите са бреме, нека то бъде наше бреме.

Прочетете Цялата Статия...

неделя, 11 октомври 2009 г.

Практически Диалози IV - Правило на свързаността

IV. Правило на свързаността (релевантността).

Защитата на дадена теза трябва да използва само аргументи, които имат отношение към тезата.

Идеята е, че след като е установена разликата в мненията, защитата на тезата може да стане единствено с аргументи, които имат отношение към нея, иначе би се променила и самата теза.

Нарушенията настъпват във фазата на аргументацията.

Основните нарушения са :

Аргументите нямат отношение към тезата.

Защитата на тезата използва други средства освен аргументация.

Нарушение 1: Аргументи без отношение към тезата.

Диана: Тази комедия беше глупава.

Лъчо: Защо говориш така, добре се посмяхме.

Диана: Не съм казала, че не ми е харесала, а че е глупава, Лъчо.

Стефан: Смятам хубавичко да те понапляскам.

Боби: Не, няма да ме напляскаш, идиот, защото не се казва така. „Ще те набия” се казва.

Найо: Господин цариер (цар - премиер) Сакс-Кобург-Готически, защо искате да присвоите тези имоти? Те не са ваши.

Симеон: Как да не са мои, аз съм цар!

Найо: Цар на какво? На хазарта?

Симеон: На България, господин грешен чип!

Найо: Какво общо има това, че сте цар, с претенцията за имотите ви? Те са на интендантството, което е държавна структура, не лично на семейството ви.

Симеон: Аз съм цар и ми принадлежат.

Нарушение 2: Защита на тезата с други средства.

- Обръщение към емоциите (съжаление, любов, гняв)

- Аргумент на силата (заплаха със саморазправас)

- Отклоняване на вниманието.

- Позоваване на авторитет.

- Бягство.

Примерите са за самостоятелна разработка на образования читател.

Прочетете Цялата Статия...