четвъртък, 25 юни 2009 г.

Специални логически заблуди VII - Заблуди на случайността

VII. Заблуди на случайността.

Деф. Заблудите на случайността са специални логически заблуди на интепретиране на вероятностите по неверен начин. Основните типове заблуди са два – объркване на случаен с детерминиран процес/явление или неправилен анализ/оценка на вероятнистите при тяхното пресмятане.

20. Случайното е нарочно.

Деф. Това е заблуда, при която се отрича случайния характер на дадено явление или процес.

Примери:

а) Цялостната школа на детерминизма във философията – всичко е ясно, точно и определено, защото така ни харесва.

Заб. Това представлява също така и форма на пожелателна заблуда.

б) Бойко Борисов нарочно говори глупости, няма как умен човек като него да ги плещи такива понякога.

Заб. Нарочността се приема поради предопоставката, че той е умен, а тя не следва от никъде в това разсъждение, следователно може просто да не е вярна и ББ да се изпуска случайно понякога да говори глупости.

в) Компютърът нарочно се разваля тъкмо когато най – много имам нужда от него!

Заб. Вероятността компютърът да има съзнание е толкова по – малка като порядък от вероятността да е случайно, че можем да приемем, че твърдението не е вярно.

21. Нарочното е случайно.

Деф. Това е заблуда, при която се приписва случаен характер на дадено детерминистично явление или процес.

Примери:

а) Анти-философската школа на индетерминизма – всичко е случайно, хаос и няма никакъв ред.

Заб. Ако всичко е случайно, защо 2 + 2 прави 4 всеки път?

б) Тъщата случайно се подхлъзна на филията ми с масло и падна върху ножа. И така 46 пъти.

в) Тролски хазарт - хвърляне на монетата нагоре и залози дали ще падне или не /по Тери Пратчет/.

Заб. Гравитацията толкова силно намалява вероятността монетата да не падне, че можем спокойно да я приемем за нулева.

22. Разглеждане на независими събития като свързани.

Деф. Заблуда, при която се прави опит да се намери „система” в поредица случайни събития.

Примери:

а) Хвърлям вече толкова пъти подред ези, че няма начин следващият път да не е тура – то си е направо сигурно.

Заб. Вероятността и за ези и за тура е винаги 50%, независимо, какви са били предишните хвърляния. Монетата винаги има две страни, независимо колко пъти е била хвърляна (приемаме, че не се е деформирала в конкретна посока). В малки серии е възможно и 1000 пъти подред да се падне ези (или тура), тъй като законът важи за големите числа. Ако хвърлим достатъчен брой пъти монетата (например 100 000), със сигурност ще имаме почти точно съотношение 50 на 50 между ези и тура.

б) Вероятността да цъфнат налъмите силно нараства, ако баба ми е мъжко.

Заб. Двете събития са глобално независими – не може да се прокара връзка между налъмите и бабата, освен ако налъмите не са на бабата.

в) Толкова пъти имах слаби карти, че сега е задължително да имам силни, всички други се изредиха.

Заб. Не е задължително, ако се разбъркват след всяко раздаване картите, за да не се образуват цикли/поредици при играчите.

23. Пренебрегване на условните вероятности.

Деф. Това е заблуда, при която дадено събитие се разглежда като независимо, без да се провери от какви условия зависи то и какви са вероятностите тези условия да се сбъднат.

а) - Иванчо, каква е вероятността да са оцелели динозаврите?

- 50 на 50, другарко! – Отговорил смело Иванчо

- Ама как така?! – Зяпнала учителката по математика.

- Много просто – или са оцелели, или не са! – Отговорил Иванчо

Заб. При какви условия биха оцелели динозаврите и при какви - не? – Този въпрос не си задава Иванчо и този път вината не е у Марийка.

б) Известната задача от филма „21”:

Водещ ви кара да изберете три кутии. В една от тях има шоколад + ваучер за зъболекар, другите две са празни и вие не знаете коя не е празна. Избирате кутия Б /втората/. След това отваряте кутия А и се вижда, че тя е празна. Тогава водещият ви пита дали искате да смените кутията си с В

Тук повечето хора се заблуждават и казват, че е все едно и също – 50 на 50.

Заб. Математическата формула на условната вероятност обаче дава 66% за кутия В, срещу 33% за кутия Б – Monty Hall Problem. Причината за заблуждението е, че не се отчита самия факт на отварянето на една кутия.

Прочетете Цялата Статия...

неделя, 24 май 2009 г.

Аксиома на избора

Аксиома на Избора

Тази аксиома е формулирана през 1904 г. От Ернст Зермело и гласи (неформален вариант):

Ако имате какъвто и да е набор от урни, всяка съдържаща поне по една топка, възможно е да се избере точно една топка от всяка урна, дори да са безкрайно много урните и да няма указано правило, по което да се избира.

Аксиомата не е необходима, когато урните са краен брой (тогава следва от другите аксиоми на теория на множествата) или ни е известно правило на избора.

Последствия от аксиомата:

1. Аксиомата води до не-конструктивни доказателства – дори когато доказателството постановява съществуването на обект, може и да не може да бъде дефиниран в езика на теория на множествата. Такъв пример е „подредеността” (well ordering) на реалните числа, която следва от тази теорема, но в някои от моделите на теория на множествата (които я използват) , тази подреденост не може да бъде дефинирана.

2. Парадокс на Банах – Тарски: Ако вземем една топка и я разрежем по определен начин, после от парчетата можем да сглобим две топки (само с тяхната транслация и ротация).

Защо я използваме:

Защото е много удобна за използване – нейната употреба не води до противоречие (тук самият аргумент си противоречи - парадокс на Банах - Тарски), а с нейна помощ могат да се докажат много важни резултати.

Откъде идват противоречията, свързани с аксиомата:

От Безкрайността. Всички противоречия оттам идват.

Какво е философското значение на аксиомата на избора:

Тя показва как е бил създаден светът, който се крепи на парадокси.

Какво е практическото значение за нас, в настоящото време и място:

Имайки безкрайно много урни с бюлетини – по една урна за всеки наш избор, ние можем да изберем точно една бюлетина от всяка урна и всеки път да направим своя избор.

Изборът ни е фундаментален, неотменим, неоспорим и се простира в безкрайността

Прочетете Цялата Статия...

неделя, 17 май 2009 г.

Специални логически заблуди VI - Пожелателни заблуди

VI. Пожелателни заблуди (заблуди на реалността).

Деф. Заблуди на реалността е форма на смесване на желанията с действителност – „това, което трябва да бъде Е”, „това, което Е, трябва да бъде (така)”, „това, което НЕ Е, не трябва да бъде”, „това, което не трябва да бъде НЕ Е”.

16. Това, което Е, трябва да бъде (така).

Деф. Заблуда на реалността, при която се приема статуквото за редно, само защото е статукво. Може да се разглежда и като частен случай на argumentum ad populum & non-sequitur.

Примери:

а) Убиването на крави с чук е нормална процедура, всички кланици така правят.

б) Вселената е изключително странна и пълна с парадокси, които мозъкът не може да проумее, но щом съществува, това е единственият начин да съществува.

Заб. Това е и форма на non sequitur – фактът на съществуването гарантира единствено съществуването, не причините за него.

17. Това, което трябва да бъде, Е.

Деф. Заблуда на реалността, при която се приема редното за статукво, само защото е редно. Това е опит за наслагване на личната реалност върху общата.

Примери:

а) Хората се отнасят към живите същества с обич и уважение, защото това е редно.

Заб. Вярно за „някои хора се отнасят с обич и уважение към някои живи същества”.

б) Ние трябва да знаем – Ние ще знаем! (Давид Хилберт).

Заб. Това, че трябва да знаем, не гарантира, че ще можем да узнаем, по – късният прогрес на математическата логика показва, че има неща, които не могат да се узнаят.

18. Това, което НЕ Е, не трябва да бъде (така).

Деф. Заблуда на реалността, близка до заблудата на статуквото, при която освен нея се приема неправилно аксиомата за непротиворечивостта (non-contradiction) – щом статуквото е редно, то и това, което не е статукво, не е редно. Това е логически невярно съждение от типа на non sequitur, тъй като може да има повече от един „правилен” вариант, а само един е статукво.

Примери:

а) Между хората няма истинска универсална любов, затова не бива да проповядваме такава!

б) Хората са в мнозинството си невежи, затова не бива да ги образоваме

Заб. Тези две твърдения предлагат обратния на верния извод – именно защото няма универсална любов или повсеместно знание, те трябва да бъдат развивани.

19. Това, което не трябва да бъде , НЕ Е.

Деф. Заблуда на реалността, при която се стъпва върху наслагването на личната реалност върху общата и се прилага неправилно аксиомата за непротиворечивостта

Примери:

а) Вселената не трябва да е противоречива и пълна с необясними явления, следователно не е.

Заб. Да, ама е!

б) Хората не трябва да се избиват помежду си, следователно не се избиват.

Заб. Абсолютно - и Осама е съгласен.

в) Мафията не бива да бъде във властта, следователно не е във властта!

Прочетете Цялата Статия...

неделя, 3 май 2009 г.

Специални логически заблуди V - Моралистки заблуди.

12. Моралистична заблуда.

Деф. Моралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение и заблуда на избора едновременно, при която се твърди, че нещо, което е морално погрешно не може да е част от човешката природа. При нея не се отчита както реалността (морално грешни действия се ежедневие), така и се отрича косвено фундаменталната свобода на избора, която позволява на всеки един човек да избере да върши както грешни, така и правилни действия.

Пример:

а) Тъй като убийството е смъртен грях, то не може да бъде част от човешката природа

Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността.

б) Кражбата е грях, следователно, онези, които изнасят холната ни гарнитура не може да са крадци.

13. Натуралистична заблуда.

Деф. Натуралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е е част от човешката природа не може да е морално погрешно. При нея не се отчита както реалността (в природата всичко е морално грешно), така и се отрича косвено фундаменталната дефиниция на правилно и грешно (моралът ни различава от животните).

Пример:

а) Тъй като убийството се случва в ежедневието ни, то не може да бъде морално погрешно

Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността и това, което отличава човека от животното.

б) Някои мъжки риби изяждат децата си (по чисто рационални причини), следователно е морално редно Революцията да изяде децата си!

14. Морално - натурална заблуда.

Деф. Морално - натурална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е морално правилно трябва да е естествено по произход, т.е. част от човешката природа. Каквото е морално, е дар от природата. Това е опит да се приложи морална парадигма върху обект, който не я разбира – природата.

Пример:

а) Нещо толкова хубаво като като любовта трябва да е дошло от еволюцията.

Заб. Любовта в човешкия и вид (универсална любов към ближния, любов към не кръвно свързани) е против самата природа на еволюцията, тъй като нарушава конкурентното правило (оцеляват най - приспособените) и дори го пренаписва (оцеляват най – добрите в морален смисъл). Любовта не е необходима, когато не е средство за оцеляване. Реалността потвърждава за повечето животински видове, че любовта е ограничена само между индивиди и колективи, при които тя е средство само и единствено за оцеляване.

б) Детското доверие към непознатия е крайъгълен камък на еволюцията.

15. Натурално - морална заблуда.

Деф. Натурално - морална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че ако нещо не е част от човешката природа, то не е и част от моралната система. Подобно на натуралистичната заблуда се отрича самата природа на морала (познанието за добро и зло като разлика с животните).

Пример:

а) Нещо, толкова неестествено по произход като като човешката любов, не може да е морално правилно.

Заб. Любовта е база за морала, от нея произтича самата концепция за морал.

б) Да се грижим за старите е болните е най – долна и аморална постъпка! Никое животно не постъпва така!

Заб. Всъщност слоновете се грижат както хората за старите и болните си животни, но тяхната висша нервна система е много силно развита.

Прочетете Цялата Статия...