неделя, 9 август 2009 г.

Практически Диалози II - Правило на бремето на доказателството

II. Правило на бремето на доказателството.

Страна в дискусията, която изкаже дадено твърдение е задължена да го защити, ако другата страна поиска.

Идеята е, че ако само настоим на дадено твърдение без да го защитим, няма разумна причина за ответната страна да го приеме и по този начин няма надежда да се разреши разликата в мненията (да се установи вярното, ако само едно е вярно).

Нарушенията на това правило се случват при изказване на тезите и в етапа на конфронтация на мненията.

Съществуват три основни типа нарушения:

Ø Прехвърляне на бремето на доказателството на другата страна.

Ø Защитаване от необходимост за доказване.

Ø Избягване на бремето на доказателството.

Нарушение 1: Прехвърляне на бремето на доказателството.

· Принуждаване на ответната страна да докаже обратното твърдение, когато то е негативно – некоректна логика.

· Отказ от защита на мнението и прехвърляне на задачата на противника – да докаже обратното твърдение.

Примери:

„Ваша работа е да докажете, че сте невинни, не наша да доказваме, че сте виновни”

Пешо: Смяташ ли, че да пиеш текила с бира е добра идея?

Гошо: Умнико, кажи ми защо да не е добра идея?

Диана: Лъчо, не бива да ядеш по цял ден месо, вредно е.

Лъчо: Аз казвам, че бива и докато не ми докажеш обратното, съм на това мнение!

Р. Овч: България спечели „сумати’ пари” от моята сделка с газа.

Р.Петков: Ама ти сериозно ли?!

Р. Овч: Е, докажи ми, че 100% скок на цените не е добро нещо за страната и аз ще ти повярвам...

Нарушение 2: Защитаване от необходимост за доказване.

· Представяне на твърдението като очевидно.

· Заставане с авторитет зад твърдението.

Примери:

Лъчо: Смятам, че Русия досега ни е причинявала само беди в нашата история.

Диана: Защо смяташ така?

Лъчо: Не е ли очевидно?!

Г. Първанов: Спането с 15 годишни ямболийки не е лошо нещо!

Публика: Законът го забранява.

Г. Първанов: Заставам с авторитета си на Президент на Р. България зад това си твърдение.

Публика: Линч! (нахлува към сцената, понесла в ръце столове и маси).

Нарушение 3: Избягване на бремето на доказателството.

· Имунизиране на мнението срещу критизицъм („трябва да си луд, за да не се съгласиш с мнението ми”).

· Отклоняване на вниманието (добре познат похват)

· Приключване на темата („Аз казах Хау!”).

Примери:

Моите твърдения, че геноцидът е полезно нещо срещат яростна

съпротива – хората са толкова докачливи.

Хъмфри: Това уиски ми се струва твърде остаряло, за да го пия.

Парслоу: Хубавото уиски само става по – хубаво с годините.

Хъмфри: Сър, казвате го само защото сте шотландец.

Вожд: Белите трябва да бъдат избити, защото носят само болести, а и не могат да скачат.

Старейшина: Белите ни дадоха Огнена Вода, те са наши приятели.

Вожд: Белите ще бъдат избити. Аз казах Хау!

Прочетете Цялата Статия...

неделя, 26 юли 2009 г.

Практически Диалози I - Правило на свободната дискусия

ПРАКТИЧЕСКИ ДИАЛОЗИ

Практическият диалог се базира на десетте правила за рационална дискусия на прагма – диалектиката. Всяко нарушение на някое от правилата е заблуда.

I. Правило на свободата.

Страните в дискусията не бива да се спират една друга в опитите да да изкажат становище или да се усъмнят в становището на другата страна. Дискусията трябва да е свободна.

Идеята на това правило е, че ако не можем честно да си кажем мнението, то тогава няма как да знаем какви разлики в мненията ни може да има. Така самата критическа дискусия става безцелна, тъй като не знаем какви разлики имаме да разрешим.

Нарушенията възникват на етапа на конфронтация на мненията и са три основни типа:

Ø Поставяне на граници на мненията или съмненията.

Ø Пряко ограничаване на свободата на действие на другата страна.

Ø Непряко (комуникационно) ограничаване на свободата на изказа на другата страна (следователно и на свободата на действие).

Нарушение 1: Поставяне на мненията или съмненията.

· Заблуда на деклариране на дадено мнение за свещено – не подлежащо на съмнение.

· Заблуда на деклариране на дадено мнение за табу – неприемливо.

· Ограничаване на дадено твърдение до негови компоненти и/или ограничаване на числени твърдения.

Примери:

Диана: Не, не можеш да слагаш три вида сирена в гювечето, то не се прави така.

Лъчо: Защо не, аз обичам сирена?

Диана: Тогава няма да е гювече, ще е някаква каша.

Лъчо: Всеки има право да си сложи каквото иска в своето ястие, нали така?

Диана: Не може всеки да си слага в яденето каквото иска, всички ще ядат само каши и над това не може да има спор!

„Не можеш да гласуваш за тия, трябва да подкрепиш баща си в неговия

вот.”

„Как можа да си помислиш да кажеш, че акото в моите гащи е от мен самия? Ужасна си!”

Сашо: Апашо, кажи ми, в новата работа плащат ли ти добре?

Апашо: Имам повече пари от всякога, но не съм доволен.

Сашо: Как така?

Апашо: Капиталистите само експлоатират труда ми и никой интелигентен човек не може да не се съгласи с мен! Не може да има дебат по това!

Сашо: Леле-мале....

Иванчо: Марийке, знаеш ли колко силен съм станал, откакто ходя на фитнес? Вдигам сто килограма от лежанка!

Марийка: Иванчо, ти освен своето его нищо друго не можеш да вдигнеш без допинг, сто килограма са ти много. Максимум петдесет да си вдигнал.

Иванчо: Марийке, ако не вярваш, ела с мен във фитнеса да ти покажа.

Марийка: Не, няма да дойда, защото е неоспоримо, че си слаб като вейка и дори и 50 кг ти е много.

Философ: Неоспорими са зависимостта на гледната точка от перспективата и относителността на познанието.

Инженер: Гледната точка, може и да зависи от перспективата, но никой интелигентен човек не би се съгласил, че познанието е относително .

Философ: Двете твърдения са свързани. Относителността на познанието е свързана с относителността на гледната точка спрямо перспективата.

Инженер: Това няма значение, познанието е абсолютно, колкото и да е относителен този факт и това не подлежи на дебат!

Нарушение 2: Пряко ограничаване на свободата на действие на другата страна.

· Поставяне на другата страна под натиск.

- Argumentum ad Baculum (заплаха с насилие)

- Argumentum ad Misercordiam (обръщение към съжалението)

· Атакуване на личността на другата страна (в дискусията)

- Argumentum ad Hominem (обиден) - директна атака на личността.

- Argumentum ad Hominem (обстоятелствен) – индиректна атака, атака на обстоятелствата, довели до изказване на даденото мнение.

- Argumentum ad Hominem (tu quoque) отклоняване на вниманието от аргументите и атакуване на несъстоятелността между твърдение и поведение на другата страна.

Примери:

Баща към дъщеря: „А си забравиш бельото в дискотеката пак, а съм ти счупил главата!”

„Как ви дава сърце да ме съдите за убийство – вие не знаете какво тежко детство съм имал!”

„Жените, които казва „Не”, го казват, защото са кучки”.

Лъчо: Смятам, че трябва да гласуваме за Синята Коалиция, защото те са доказали, че могат да правят реформи и да печелят доверие от Европа.

Евгени: Казваш това, защото те са предвидили голям процент за наука, и така ще можеш да преживяваш с научни изследвания.

Диана: Момиченце, недей да пушиш цигари, те са изключително вредни и един ден ще съжаляваш за тази си грешка.

Момиче: Нямаш право да ми говориш това, защото ти самата пушиш по кутия на ден.

Нарушение 3: Непряко (комуникационно) ограничаване свободата на изказа.

· Непрекъснато прекъсване на изказването на другата страна (активно ограничаване).

· Игнориране на твърденията на другата страна (пасивно ограничаване).

Примери:

Лари: Според мен липсата на национален идеал води до...

Томас: Какъв национален идеал те гони тебе, Лари, той няма значение!

Лари: Липсата на национален идеал води...

Томас: Щом няма значение, липсата му също няма значение!

Лари: Та, казвах...

Томас: Кажи нещо друго, де.

Лари: .. че липсата на национален идеал...

Томас: ... е липса на идеален национал?

Лари: ... води до...

Томас: ..какво? До какво води?

Лари (удря Томас по главата с бутилка бира, с което го привежда в безсъзнание и продължава):

... Липсата на национален идеал води... Няма значение, не остана кой да слуша, не че слушаше и като беше в съзнание.

Прокурор: Имаме неоспорими доказателства, че обвиняемият е бил на местопрестъплението във времевия интервал, в който най – вероятно то е било осъществно.

Адвокат: Обвиняаемият никога не е бил там, където и да е там, нито тогава, когато и да е тогава!

Прокурор: Беше намерено ДНК на обвинения под ноктите на жертвата.

Адвокат: Обвиненият не е бил там, това го заявявам уверено.

Прокурор: Охранителна камера е заснела обвиняемия.

Адвокат: Той не е бил там!

Прокурор: Имаме и трима свидетели.

Адвокат: Възразявам! Прокуратурата не се съобразява със становището на адвокатурата!

Съдия: Отхвърля се! Започвам процедура по смяна на адвоката поради временна невменяемост.

Прочетете Цялата Статия...

сряда, 22 юли 2009 г.

Нова Линия

Науката и Разумът” се еманципира от другите блогови проекти. От следващата седмица започва серия от десет материала (публикувани веднъж седмично) на тема „Практически диалози”, в които ще се покаже как провеждането на дискусия може да бъде манипулирано и каква защита от манипулация можем да приложим. Заблудите са колкото логически, толкова и комуникационни.

Моля, не напускайте блога, той не потъва!

Прочетете Цялата Статия...