неделя, 12 април 2009 г.

Прагма диалектиката и логически заблуди

ПРАГМА – ДИАЛЕКТИКАТА И ЛОГИЧЕСКИТЕ ЗАБЛУДИ

Или правилата на критичната дискусия, дефиниращи заблудите, като отклонения от тях

1.Източник - Уикипедия.

2. Оригинален източник - Van Eemeren, Grootendorst & Snoeck Henkemans, 2002, pp.182-183).

Деф. Прагма – диалектиката е теория на аргументацията, която се използва, за анализ и оценка на аргументацията в реалната практика. Тя комбинира чисто логическата страна на въпроса (третирането на самите аргументи) с комуникационния подход (третиране на аргументирането като процес), като разглежда дискусията в цялост. Аргументацията се разглежда като сложен акт на речта - целенасочено изказване.

I. Мета – теоретични принципи на прагма – диалектиката:

1. Функционализация – постига се, като се третира дискусията като целенасочен акт.

Заб. Целта може да бъде откриване на истината или постигане на съгласие върху определени тези.

2. Социализация – постига се, като се разширява перспективата на словесния акт до нивото на взаимодействие.

Заб. Речта се предполага да бъде чута и разбрана.

3. Екстърнализация – постига се чрез улавяне на предположенията и взаимодействията, създадени от акта на речта.

Заб. Говори се, за да се предизвика реакция у слушащите.

4. Диалектификация постига се, когато обмяната на актове на речта се подчини на определен идеален модел на критическата дискусия (Van Eemeren & Grootendorst, 2004, pp.52-53).

Заб. Диалектика има там, където спорът следва определени правила и има конкретни цели.

II. Идеален модел на критическата дискусия

Деф. Идеалният модел предвижда десет правила за провеждане на аргументирана дискусия. Нарушаването на тези правила се твърди, че ще попречи на рационалното разрешаване на разликите на мнения и следователно това нарушаване би било логическа заблуда. От тези правила се извеждат базовите логически заблуди, а от тях – специалните случаи.

1. Правило на свободата – спорещите не трябва да пречат на другите спорещи да изказват своите тези или да се усъмнят в тезите на първите.

Заб. Нарушаването на това правило може да стане по няколко начина:

- Поставяне на граници на твърденията – „нямаш право да твърдиш това”, „можеш да кажеш, че небето е синьо, но не и, че е тъмно синьо”

- Ограничаване на свободата на изказване: argumentum ad baculum - „не го твърди, че ще съжаляваш” и като цяло „обръщение към мотивите за подкрепа” като мека форма на принуда (тормоз).

- Заблуди на избора – ограничението на избора е и ограничение на свободата („можеш да твърдиш А и B, но не и C”)

2. Тежестта на доказателството – изказващият твърдение е задължен да го защити, ако опонентът го призове да го направи.

Заб. Нарушенията на това правило са няколко вида:

- Отклоняване на вниманието от тематаargumentum ad ignorantiam (заблудата, че ако нещо не е доказано грешно, то е задължително вярно – не са доказали, че няма извънземни, следователно има)

- Смяна на темата – атакуване на личността – argumentum ad hominem, обръщение към авторитета и др.

3. Правилото на тезата – атакуването на тезата на опонента трябва да е свързано само и единствено с тази теза.

Заб. Нарушенията на това правило се състоят в некоректни заключения:

- Ignoratio elenchi - заключение без връзка с твърденията (неверен извод от верни аргументи например –„ щом няма добро и зло, то всичко, което правиш е добро”)

- Petitio principii – вярно по необходимост (априорно приета валидност на тезата, от което се прави извод, че тезата е вярна – „щом не лъжа, следователно казвам истината”).

- Избирателно опровергаване на твърдения опровергават се по – слабите твърдения, от което се прави извод за цялата теза, като се пренебрегват неопровержимите твърдения („твърдиш, че вярата има смисъл, защото дава надежда на хората и защото Христос може би е възкръснал, но тъй като знаем, че това е малко вероятно, то вярата няма смисъл”)

4. Правило на свързаността (релевантността) - участникът може да защитава тезата само с аргументи, които са свързани с нея.

Заб. Нарушенията са както некоректни заключения, така и обръщение към мотивите за подкрепа

5. Правило на неизразените предпоставки – участник не може да се отрича от свои предпоставки, които не са явно изразени или фалшиво да представя като предпоставка, нещо което не е явно заявено от другата страна.

Заб. Забранено е да се вменява твърдение (предпоставка) на човек, който не го е изказал (Не харесваш Обама, следователно си расист) или пък да се отрича изказано неявно твърдение – намек (мразя негрите, но не съм расист).

6. Правило на отправната точка участник в спора не бива лъжливо да представя предпоставка като приета отправна точка, нито да отрича предпоставка, приета като отправна точка.

Заб. „Тъй като земята е плоска...” не е добро начало на спор дали земята е плоска или не, нито може да се отрече предпоставка като тази например „тъй като 2+2 = 4”.

7. Правило на аргументационната схема – участник в спора не бива счита теза за успешно защитена, ако защитата не протече по подходяща аргументационна схема, която е коректно приложена.

Заб. Неподходяща схема :

- Индуктивни Заблуди – неправилно обобщение (всички политици са крадци, всички хора са честни), фалшиви аналогии – „жената е като магарето, любовта е като хероина”

- Каузални заблуди (ако едно събитие е след друго събитие, то първото е причинило второто )

8. Правило на валидността – трябва да се използват само логически валидни аргументи или аргументи, които могат да бъдат валидирани, когато неявните предпоставки бъдат направени явни.

Заб. Заблудите тук са формални:

- Non Sequitur – „Ако от верността на A следва верността на B, то и обратното ще е вярно”.

- Дедуктивни заблуди - „Ако всички софиянци са българи и всички пловдивчани са българи, то всички софиянци са пловдивчани и обратно

9. Правило на закриване на дискусията – ако едната страна не успее в опита си да защити тезата си (аргументите на другата страна победят), то тя трябва да оттегли твърденията си, а ако успее, другата страна трябва да оттегли възраженията си.

Заб. Тъй като дискусията има цел – обикновено да се достигне до истината, то когато тя бъде достигната, неправите трябва да се съгласят, че са неправи, ако аргументите им се окажат неверни. Поведение от типа „Земята Е плоска, ПЪК” не е рационално.

10. Правило на употребата – участник не бива да използва неясни или двусмислени твърдения и трябва да интепретира формулировките на опонента колкото се може по – внимателно и точно.

Заб. Заблудите тук могат да бъдат от няколко вида:

- Заблуди на дефинициите – „Слонът е голямо животно”.

- Заблуди на обясненията „Причината Слънцето да изгрява е вярата на хората в него”.

- Заблуди от двусмисленост – ”25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и Съветския Съюз”

III. Заключение.

Описаният модел на критическа дискусия е идеален и не взима предвид ирационалността на човешката природа или сложността на твърденията в реалния спор, в който не е толкова лесно да се каже „кой е победител”. Независимо от това, той е един добър фундамент за рационална дискусия. Отклоненията от този модел са т.нар. логически заблуди.

2 коментара:

Georgi каза...

Има много верни неща, но не ми допада прекалено високия стил, на който е написана. Също така освен, че е идеализирана не прави и пълен анализ на ситуацията около спора. А различните видове словесни спречквания са породени от различни причини и съответно еднотипния начин на решаването им не би бил ползотворен за оптималния резултат от спора .

Лъчезар П. Томов каза...

Прагма - диалектиката не е мое творение, тя е приета за стандарт в обучението по критично мислене в немалък брой университети на запад.

Публикуване на коментар