Практически Диалози V - Правило на неизразените предпоставки

V. Правило на неизразените предпоставки.

Участникът не може да се отрича от свои предпоставки, които не са явно изразени или фалшиво да представя като предпоставка, нещо което не е явно заявено от другата страна.

Идеята е, че в изказаните аргументи често има неявно приети условия (предпоставки), и когато те съществуват, това не трябва да бъде отричано, нито да се вменяват предпоставки, там където не съществуват.

Нарушенията са основно три типа и възникват в етапа на аргументиране:

Ø Вменяване на твърдение чрез пресилване на неявно приетата предпоставка отвъд това, което е имал предвид опонентът, преувеличение.

Ø Вменяване на твърдение чрез изкривяване на смисъла на неявно приетата предпоставка – изкуствената и подмяна – „слагане на думи в чуждите уста”

Ø Отричане на собствено твърдение (отрицание на неявно приетата предпоставка в собствената теза) – „мразя негрите, но не съм расист”.

Нарушение 1: Вменяване на твърдение чрез пресилване на неявно приетата предпоставка.

Примери:

Симеон II: Българският манталитет има нужда от промяна – трябва да се смени чипът на българите.

ББорисов: Смяташ българският манталитет за отвратителен, така ли? Защо тогава дойде тук?!

Симеон II: Смятам, че има място за неговото подобрение, не съм казвал, че е отвратителен.

ББорисов: Само извърташ тука. Забранявам да се използва думата „чип”, освен ако не е за носа на Милошевич (отива да играе футбол).

Буда: Висшата мъдрост се крие в отрицанието на плътта и нейните желания.

Буда-ла: Глупак ли ме наричате учителю, щом си хапвам вкусно и имам жени?!

Жена: Мъжо, харесва ли ти новата ми рокля?

Мъж: Малко ти е тясна, миличка.

Жена: Дебела ли ме наричаш, кретен?!

Нарушение 2: Вменяване на твърдение чрез изкривяване на смисъла на неявно приетата предпоставка.

Примери:

Мъж: Миличка, ако ходиш заедно с мен на фитнес ще имаш стегнато тяло.

Жена: Толкова грозна ли ти се виждам? /Нарушение 1: Толкова ли съм отпусната/

Буда: Висшата мъдрост се крие в отрицанието на плътта и нейните желания.

Буда-ла: Низш ли ме наричате учителю, щом си хапвам вкусно и имам жени?!

Лъчо: Понякога не ме разбираш, миличко.

Диана: Толкова ли си сложен, че да не те разбера? /Нарушение 1: Толкова ли съм проста, че да не те разбера?/

Нарушение 3: Отричане на собствено твърдение (собствена неявно изразена предпоставка).

Примери:

Мразя комунизма и социалното неравенство

Не съм социалист, но съм за прогресивно данъчно облагане.

Дразнят ме циганите, но не съм расист.

Не обичам национализма, но си мечтая за България на три морета

Не искам да кажа, че Бойко Борисов е прост, но погледнете го – той две изречения не може да върже.

Лъчо: Не ми се отдава да споря с хората, все искат да оспорят правотата ми с насилие.

Диана: Това е, защото винаги смяташ, че си прав.

Лъчо: Не смятам, че винаги съм прав, просто неправилно оспорват правотата ми.

Феновете: Ние винаги подкрепяме любимия отбор и пеем само за Победа!

Футболистите: А защо ни биете, когато загубим тогава?

Журналист: Г-н Дянков, какви са вашите приоритети като финансов министър – да постигнете облекчения за засегнатите от кризата хора, или да постигнете балансиран, пълен бюджет.

Дянков: Нашите приоритети са да облекчим от данъчно бреме хората, като постигнем балансиран бюджет

Журналист: Но вие не можете да балансирате бюджета, ако намалите данъците?

Дянков: Кога съм казал, че ще намалим данъците?

Журналист: Вие току – що казахте, че искате да облекчите от данъчно бреме хората.

Дянков: Да, но не като намалим данъците, а като напълним бюджета. Парите са бреме, нека то бъде наше бреме.

Прочетете Цялата Статия...

Практически Диалози IV - Правило на свързаността

IV. Правило на свързаността (релевантността).

Защитата на дадена теза трябва да използва само аргументи, които имат отношение към тезата.

Идеята е, че след като е установена разликата в мненията, защитата на тезата може да стане единствено с аргументи, които имат отношение към нея, иначе би се променила и самата теза.

Нарушенията настъпват във фазата на аргументацията.

Основните нарушения са :

Аргументите нямат отношение към тезата.

Защитата на тезата използва други средства освен аргументация.

Нарушение 1: Аргументи без отношение към тезата.

Диана: Тази комедия беше глупава.

Лъчо: Защо говориш така, добре се посмяхме.

Диана: Не съм казала, че не ми е харесала, а че е глупава, Лъчо.

Стефан: Смятам хубавичко да те понапляскам.

Боби: Не, няма да ме напляскаш, идиот, защото не се казва така. „Ще те набия” се казва.

Найо: Господин цариер (цар - премиер) Сакс-Кобург-Готически, защо искате да присвоите тези имоти? Те не са ваши.

Симеон: Как да не са мои, аз съм цар!

Найо: Цар на какво? На хазарта?

Симеон: На България, господин грешен чип!

Найо: Какво общо има това, че сте цар, с претенцията за имотите ви? Те са на интендантството, което е държавна структура, не лично на семейството ви.

Симеон: Аз съм цар и ми принадлежат.

Нарушение 2: Защита на тезата с други средства.

- Обръщение към емоциите (съжаление, любов, гняв)

- Аргумент на силата (заплаха със саморазправас)

- Отклоняване на вниманието.

- Позоваване на авторитет.

- Бягство.

Примерите са за самостоятелна разработка на образования читател.

Прочетете Цялата Статия...

Практически Диалози III - Правило на тезата

III. Правило на тезата.

Атаката над дадена теза на другата страна, трябва да е свързана със самата теза, изказана от опонента.

Идеята е, когато опонентът изкаже своята теза, да отговорим на нея, а не на друга теза, т.е. да не сменяме темата и да не оставяме тезата висяща.

Съществуват три основни типа нарушения:

Ø Приписване на лъжлива теза на опонента.

Ø Изопачаване на тезата на опонента.

Ø Смяна на темата.

Нарушенията на това правило често спадат към „избирателно опровергаване на твърдения” от логическите заблуди.

Нарушение 1: Приписване на лъжлива теза на опонента.

· Приписване на вижданията на групата, към която принадлежи опонентът (аргумент на наследяването).

· Създаване на несъществуващ опонент.

· Тълкуване на липсата за подкрепа към дадено твърдение, като негово отричане (фалшива дилема).

Примери:

„Който не подкрепя пасивната външна политика на Европа е отявлен милитарист”

Дездемона: Не съм сигурна, че душенето по време на секс е добра идея.

Отело: Вие, жените, сте много крехки същества, естествено, че няма да искате.

Партията: Трябва да увеличим разходите за войската и да намалим парите за земеделието.

Членовете: Защо искаш от нас, да умрем от глад, партио, любима?

Партията: Защото врагът дебне! Западният милитаризъм бесней пред прага ни и трябва да сме силни, за да потушим атаката в зародиш, още докато те самите не знаят, че искат дани атакуват! Време е за световна (спестовна) революция!

Нарушение 2: Изопачаване на тезата на опонента.

· Изваждане на изрази от контекста.

· Свръх – опростяване или преувеличаване на тезата.

· Не чул, не разбрал – комуникационна тактика за игнориране на неудобни моменти от тезата на опонента.

Примери:

„Тя ме смята за гений. Хората не обичат по – умните от тях. Защо тя ми завижда, че съм умен?”

Еволюционист: Смятаме, че човекът и съвременните примати имат общ предшественик преди милиони години.

Креационист: Щом искате да сте произлезли от маймуни, прав ви път, ние опашки не сме рязали, а крила сме свалили.

Левскар: Смятам, че не е хубаво да се желае злото на друг отбор в Европа, не само защото е проява на простащина и злоба, но и защото българските футболни отбори имаме общ интерес навън чрез коефициента на България.

ЦСКА-р: Ти кого наричаш, простак, бе, говедо? Искаш ли да те прасна между рогите?!

Бойко: За пореден път ви казвам – вие сте откраднали 5 милиарда излишък от българската хазна, т.е. от данъкоплатците!

Серго: Какво?

Бойко: Откраднали сте пари!

Серго: Какво?!

Бойко: Пари сте Откраднали!

Серго: Как смеете? В Париж не сме пропаднали!

Бойко : Не Париж, а пари и не сте пропаднали, а сте ги открадналиии!

Серго: Нищо не чух, тая маймуна само ми подскача на бюрото

Бойко - Пресяга се и перва зад врата Серго, чийто врат става с цвета на наследените му по съветска линия задни части

Нарушение 3: Смяна на темата.

Курсов проект на читателя.

Прочетете Цялата Статия...

Практически Диалози II - Правило на бремето на доказателството

II. Правило на бремето на доказателството.

Страна в дискусията, която изкаже дадено твърдение е задължена да го защити, ако другата страна поиска.

Идеята е, че ако само настоим на дадено твърдение без да го защитим, няма разумна причина за ответната страна да го приеме и по този начин няма надежда да се разреши разликата в мненията (да се установи вярното, ако само едно е вярно).

Нарушенията на това правило се случват при изказване на тезите и в етапа на конфронтация на мненията.

Съществуват три основни типа нарушения:

Ø Прехвърляне на бремето на доказателството на другата страна.

Ø Защитаване от необходимост за доказване.

Ø Избягване на бремето на доказателството.

Нарушение 1: Прехвърляне на бремето на доказателството.

· Принуждаване на ответната страна да докаже обратното твърдение, когато то е негативно – некоректна логика.

· Отказ от защита на мнението и прехвърляне на задачата на противника – да докаже обратното твърдение.

Примери:

„Ваша работа е да докажете, че сте невинни, не наша да доказваме, че сте виновни”

Пешо: Смяташ ли, че да пиеш текила с бира е добра идея?

Гошо: Умнико, кажи ми защо да не е добра идея?

Диана: Лъчо, не бива да ядеш по цял ден месо, вредно е.

Лъчо: Аз казвам, че бива и докато не ми докажеш обратното, съм на това мнение!

Р. Овч: България спечели „сумати’ пари” от моята сделка с газа.

Р.Петков: Ама ти сериозно ли?!

Р. Овч: Е, докажи ми, че 100% скок на цените не е добро нещо за страната и аз ще ти повярвам...

Нарушение 2: Защитаване от необходимост за доказване.

· Представяне на твърдението като очевидно.

· Заставане с авторитет зад твърдението.

Примери:

Лъчо: Смятам, че Русия досега ни е причинявала само беди в нашата история.

Диана: Защо смяташ така?

Лъчо: Не е ли очевидно?!

Г. Първанов: Спането с 15 годишни ямболийки не е лошо нещо!

Публика: Законът го забранява.

Г. Първанов: Заставам с авторитета си на Президент на Р. България зад това си твърдение.

Публика: Линч! (нахлува към сцената, понесла в ръце столове и маси).

Нарушение 3: Избягване на бремето на доказателството.

· Имунизиране на мнението срещу критизицъм („трябва да си луд, за да не се съгласиш с мнението ми”).

· Отклоняване на вниманието (добре познат похват)

· Приключване на темата („Аз казах Хау!”).

Примери:

„Моите твърдения, че геноцидът е полезно нещо срещат яростна

съпротива – хората са толкова докачливи.”

Хъмфри: Това уиски ми се струва твърде остаряло, за да го пия.

Парслоу: Хубавото уиски само става по – хубаво с годините.

Хъмфри: Сър, казвате го само защото сте шотландец.

Вожд: Белите трябва да бъдат избити, защото носят само болести, а и не могат да скачат.

Старейшина: Белите ни дадоха Огнена Вода, те са наши приятели.

Вожд: Белите ще бъдат избити. Аз казах Хау!

Прочетете Цялата Статия...

Практически Диалози I - Правило на свободната дискусия

ПРАКТИЧЕСКИ ДИАЛОЗИ

Практическият диалог се базира на десетте правила за рационална дискусия на прагма – диалектиката. Всяко нарушение на някое от правилата е заблуда.

I. Правило на свободата.

Страните в дискусията не бива да се спират една друга в опитите да да изкажат становище или да се усъмнят в становището на другата страна. Дискусията трябва да е свободна.

Идеята на това правило е, че ако не можем честно да си кажем мнението, то тогава няма как да знаем какви разлики в мненията ни може да има. Така самата критическа дискусия става безцелна, тъй като не знаем какви разлики имаме да разрешим.

Нарушенията възникват на етапа на конфронтация на мненията и са три основни типа:

Ø Поставяне на граници на мненията или съмненията.

Ø Пряко ограничаване на свободата на действие на другата страна.

Ø Непряко (комуникационно) ограничаване на свободата на изказа на другата страна (следователно и на свободата на действие).

Нарушение 1: Поставяне на мненията или съмненията.

· Заблуда на деклариране на дадено мнение за свещено – не подлежащо на съмнение.

· Заблуда на деклариране на дадено мнение за табу – неприемливо.

· Ограничаване на дадено твърдение до негови компоненти и/или ограничаване на числени твърдения.

Примери:

Диана: Не, не можеш да слагаш три вида сирена в гювечето, то не се прави така.

Лъчо: Защо не, аз обичам сирена?

Диана: Тогава няма да е гювече, ще е някаква каша.

Лъчо: Всеки има право да си сложи каквото иска в своето ястие, нали така?

Диана: Не може всеки да си слага в яденето каквото иска, всички ще ядат само каши и над това не може да има спор!

„Не можеш да гласуваш за тия, трябва да подкрепиш баща си в неговия

вот.”

„Как можа да си помислиш да кажеш, че акото в моите гащи е от мен самия? Ужасна си!”

Сашо: Апашо, кажи ми, в новата работа плащат ли ти добре?

Апашо: Имам повече пари от всякога, но не съм доволен.

Сашо: Как така?

Апашо: Капиталистите само експлоатират труда ми и никой интелигентен човек не може да не се съгласи с мен! Не може да има дебат по това!

Сашо: Леле-мале....

Иванчо: Марийке, знаеш ли колко силен съм станал, откакто ходя на фитнес? Вдигам сто килограма от лежанка!

Марийка: Иванчо, ти освен своето его нищо друго не можеш да вдигнеш без допинг, сто килограма са ти много. Максимум петдесет да си вдигнал.

Иванчо: Марийке, ако не вярваш, ела с мен във фитнеса да ти покажа.

Марийка: Не, няма да дойда, защото е неоспоримо, че си слаб като вейка и дори и 50 кг ти е много.

Философ: Неоспорими са зависимостта на гледната точка от перспективата и относителността на познанието.

Инженер: Гледната точка, може и да зависи от перспективата, но никой интелигентен човек не би се съгласил, че познанието е относително .

Философ: Двете твърдения са свързани. Относителността на познанието е свързана с относителността на гледната точка спрямо перспективата.

Инженер: Това няма значение, познанието е абсолютно, колкото и да е относителен този факт и това не подлежи на дебат!

Нарушение 2: Пряко ограничаване на свободата на действие на другата страна.

· Поставяне на другата страна под натиск.

- Argumentum ad Baculum (заплаха с насилие)

- Argumentum ad Misercordiam (обръщение към съжалението)

· Атакуване на личността на другата страна (в дискусията)

- Argumentum ad Hominem (обиден) - директна атака на личността.

- Argumentum ad Hominem (обстоятелствен) – индиректна атака, атака на обстоятелствата, довели до изказване на даденото мнение.

- Argumentum ad Hominem (tu quoque) – отклоняване на вниманието от аргументите и атакуване на несъстоятелността между твърдение и поведение на другата страна.

Примери:

Баща към дъщеря: „А си забравиш бельото в дискотеката пак, а съм ти счупил главата!”

„Как ви дава сърце да ме съдите за убийство – вие не знаете какво тежко детство съм имал!”

„Жените, които казва „Не”, го казват, защото са кучки”.

Лъчо: Смятам, че трябва да гласуваме за Синята Коалиция, защото те са доказали, че могат да правят реформи и да печелят доверие от Европа.

Евгени: Казваш това, защото те са предвидили голям процент за наука, и така ще можеш да преживяваш с научни изследвания.

Диана: Момиченце, недей да пушиш цигари, те са изключително вредни и един ден ще съжаляваш за тази си грешка.

Момиче: Нямаш право да ми говориш това, защото ти самата пушиш по кутия на ден.

Нарушение 3: Непряко (комуникационно) ограничаване свободата на изказа.

· Непрекъснато прекъсване на изказването на другата страна (активно ограничаване).

· Игнориране на твърденията на другата страна (пасивно ограничаване).

Примери:

Лари: Според мен липсата на национален идеал води до...

Томас: Какъв национален идеал те гони тебе, Лари, той няма значение!

Лари: Липсата на национален идеал води...

Томас: Щом няма значение, липсата му също няма значение!

Лари: Та, казвах...

Томас: Кажи нещо друго, де.

Лари: .. че липсата на национален идеал...

Томас: ... е липса на идеален национал?

Лари: ... води до...

Томас: ..какво? До какво води?

Лари (удря Томас по главата с бутилка бира, с което го привежда в безсъзнание и продължава):

... Липсата на национален идеал води... Няма значение, не остана кой да слуша, не че слушаше и като беше в съзнание.

Прокурор: Имаме неоспорими доказателства, че обвиняемият е бил на местопрестъплението във времевия интервал, в който най – вероятно то е било осъществно.

Адвокат: Обвиняаемият никога не е бил там, където и да е там, нито тогава, когато и да е тогава!

Прокурор: Беше намерено ДНК на обвинения под ноктите на жертвата.

Адвокат: Обвиненият не е бил там, това го заявявам уверено.

Прокурор: Охранителна камера е заснела обвиняемия.

Адвокат: Той не е бил там!

Прокурор: Имаме и трима свидетели.

Адвокат: Възразявам! Прокуратурата не се съобразява със становището на адвокатурата!

Съдия: Отхвърля се! Започвам процедура по смяна на адвоката поради временна невменяемост.

Прочетете Цялата Статия...

Нова Линия

Науката и Разумът” се еманципира от другите блогови проекти. От следващата седмица започва серия от десет материала (публикувани веднъж седмично) на тема „Практически диалози”, в които ще се покаже как провеждането на дискусия може да бъде манипулирано и каква защита от манипулация можем да приложим. Заблудите са колкото логически, толкова и комуникационни.

Моля, не напускайте блога, той не потъва!

Прочетете Цялата Статия...

Моята концепция за българския национален елит

МОЯТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ

Деф. Български национален елит - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита”

1.Елитът е преди всичко нравствен. Той обича хората, не просто като идея, но и хората в плът, хората, които среща и с които говори. Елитът – това са хората, за които понятия като чест, достойнство, смирение, любов, смелост, вярност, скромност и разбирателство не са лишени от тежест. Всички друго у елита е подчинено на това.

2.Той се състои от системно образовани хора, с богата обща култура, широки познания по елементи от философия, история, политология, културология, социология, теология и психология. Системно образованите хора умеят да сглобяват широката си база от познания в единен, рационален, структуриран и жив модел, в една цялостна система, отразяваща основните взаимодействия в заобикалящия ги свят. Системното познание е и разбиране.

3.Елитът е духовен по своята същност.

Натрупаното системно познание е подчинено на цели, които са резултат от духовните му търсения. Той се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се служител и пазител на обществото, знае своето място в общия модел на света, разбира взаимодействията между елементите му и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена незначителност и необходимост от самозащита.

От консервативна гледна точка, духовното ядро на елита е Българската Православна Църква. От по – либерална позиция - това са всички извори на духовна мъдрост и развитие на съзнанието в посока към универсалната любов и мира (Ганди, Далай - Лама).

4.Елитът е приемствен.

Елитът е динамична структура, в която непрекъснато влизат и излизат хора, но ценностите остават. Приемствеността се осигурява по линия учител – ученик, като това обучение може да става в дома (значителна част), в училище (също значителна част след приемането на масовото образование) или учение чрез търсене на ученика. Част от приемствеността е потомствеността (богати и знатни родове, древни фамилии с традиции), но тази структура постепенно отслабва за сметка на други форми на приемственост (намаляване на разликите между знатните и обикновените хора поради изравняването на възможностите за образование и кариера, еволюцията на интернет обществата).

5.Елитът е богат.

Елитът има силата да формулира целите на обществото, а тази сила се формира чрез неговата воля, авторитет, духовно и материално богатство. Елит, който е лишен от воля, не е елит. Елит, който е лишен от две от другите три качества също не е елит.

6.Елитът е рационален, без да е асоциален.

Системното образование се базира на рационално мислене. Мотивацията за действие на елита ( действие според дефиницията) е обичта към хората, но поставените цели се постигат чрез рационален и логически синтез на мисълта.

7.Елитът има най – голямо влияние сред обществото.

Богатството на елита е неговата сила, чрез която той диктува модата на обществото, сочи пътя за неговото развитие и естествено заема трайно (заради приемствеността си) върха на обществената пирамида. Той съсредоточава доверието, надеждата и любовта на хората, които се се учат от него и се стремят да станат елит. Така той ги увлича напред.

8.Елитът е трансформаторски.

Елитът е творец на обществото. Той не се колебае да го трансформира по най – добрия начин, за да го предпази от застой и разруха. Реформата е елемент на трансформацията и основно оръжие на елита за постигане на успешна социална еволюция. Елитът е този, който има волята да поеме отговорността за това.

9.Елитът е патриотичен.

Няма как да си национален елит, ако си интернационалист. България е на първо място и след това са световният мир и любовта между народите.

10.Елитът е функционален.

Елит е всеки, който изпълнява функцията на елит, описана в дефиницията. При всяко потенциално противоречие между дефиницията и някоя от проявите на описаните качества, дефиницията е с приоритет (не си елит, ако не изпълняваш дефиницията за елит, независимо колко си благороден, честен, богат и красив).

Прочетете Цялата Статия...

Специални логически заблуди VII - Заблуди на случайността

VII. Заблуди на случайността.

Деф. Заблудите на случайността са специални логически заблуди на интепретиране на вероятностите по неверен начин. Основните типове заблуди са два – объркване на случаен с детерминиран процес/явление или неправилен анализ/оценка на вероятнистите при тяхното пресмятане.

20. Случайното е нарочно.

Деф. Това е заблуда, при която се отрича случайния характер на дадено явление или процес.

Примери:

а) Цялостната школа на детерминизма във философията – всичко е ясно, точно и определено, защото така ни харесва.

Заб. Това представлява също така и форма на пожелателна заблуда.

б) Бойко Борисов нарочно говори глупости, няма как умен човек като него да ги плещи такива понякога.

Заб. Нарочността се приема поради предопоставката, че той е умен, а тя не следва от никъде в това разсъждение, следователно може просто да не е вярна и ББ да се изпуска случайно понякога да говори глупости.

в) Компютърът нарочно се разваля тъкмо когато най – много имам нужда от него!

Заб. Вероятността компютърът да има съзнание е толкова по – малка като порядък от вероятността да е случайно, че можем да приемем, че твърдението не е вярно.

21. Нарочното е случайно.

Деф. Това е заблуда, при която се приписва случаен характер на дадено детерминистично явление или процес.

Примери:

а) Анти-философската школа на индетерминизма – всичко е случайно, хаос и няма никакъв ред.

Заб. Ако всичко е случайно, защо 2 + 2 прави 4 всеки път?

б) Тъщата случайно се подхлъзна на филията ми с масло и падна върху ножа. И така 46 пъти.

в) Тролски хазарт - хвърляне на монетата нагоре и залози дали ще падне или не /по Тери Пратчет/.

Заб. Гравитацията толкова силно намалява вероятността монетата да не падне, че можем спокойно да я приемем за нулева.

22. Разглеждане на независими събития като свързани.

Деф. Заблуда, при която се прави опит да се намери „система” в поредица случайни събития.

Примери:

а) Хвърлям вече толкова пъти подред ези, че няма начин следващият път да не е тура – то си е направо сигурно.

Заб. Вероятността и за ези и за тура е винаги 50%, независимо, какви са били предишните хвърляния. Монетата винаги има две страни, независимо колко пъти е била хвърляна (приемаме, че не се е деформирала в конкретна посока). В малки серии е възможно и 1000 пъти подред да се падне ези (или тура), тъй като законът важи за големите числа. Ако хвърлим достатъчен брой пъти монетата (например 100 000), със сигурност ще имаме почти точно съотношение 50 на 50 между ези и тура.

б) Вероятността да цъфнат налъмите силно нараства, ако баба ми е мъжко.

Заб. Двете събития са глобално независими – не може да се прокара връзка между налъмите и бабата, освен ако налъмите не са на бабата.

в) Толкова пъти имах слаби карти, че сега е задължително да имам силни, всички други се изредиха.

Заб. Не е задължително, ако се разбъркват след всяко раздаване картите, за да не се образуват цикли/поредици при играчите.

23. Пренебрегване на условните вероятности.

Деф. Това е заблуда, при която дадено събитие се разглежда като независимо, без да се провери от какви условия зависи то и какви са вероятностите тези условия да се сбъднат.

а) - Иванчо, каква е вероятността да са оцелели динозаврите?

- 50 на 50, другарко! – Отговорил смело Иванчо

- Ама как така?! – Зяпнала учителката по математика.

- Много просто – или са оцелели, или не са! – Отговорил Иванчо

Заб. При какви условия биха оцелели динозаврите и при какви - не? – Този въпрос не си задава Иванчо и този път вината не е у Марийка.

б) Известната задача от филма „21”:

Водещ ви кара да изберете три кутии. В една от тях има шоколад + ваучер за зъболекар, другите две са празни и вие не знаете коя не е празна. Избирате кутия Б /втората/. След това отваряте кутия А и се вижда, че тя е празна. Тогава водещият ви пита дали искате да смените кутията си с В

Тук повечето хора се заблуждават и казват, че е все едно и също – 50 на 50.

Заб. Математическата формула на условната вероятност обаче дава 66% за кутия В, срещу 33% за кутия Б – Monty Hall Problem. Причината за заблуждението е, че не се отчита самия факт на отварянето на една кутия.

Прочетете Цялата Статия...

Аксиома на избора

Аксиома на Избора

Тази аксиома е формулирана през 1904 г. От Ернст Зермело и гласи (неформален вариант):

Ако имате какъвто и да е набор от урни, всяка съдържаща поне по една топка, възможно е да се избере точно една топка от всяка урна, дори да са безкрайно много урните и да няма указано правило, по което да се избира.

Аксиомата не е необходима, когато урните са краен брой (тогава следва от другите аксиоми на теория на множествата) или ни е известно правило на избора.

Последствия от аксиомата:

1. Аксиомата води до не-конструктивни доказателства – дори когато доказателството постановява съществуването на обект, може и да не може да бъде дефиниран в езика на теория на множествата. Такъв пример е „подредеността” (well ordering) на реалните числа, която следва от тази теорема, но в някои от моделите на теория на множествата (които я използват) , тази подреденост не може да бъде дефинирана.

2. Парадокс на Банах – Тарски: Ако вземем една топка и я разрежем по определен начин, после от парчетата можем да сглобим две топки (само с тяхната транслация и ротация).

Защо я използваме:

Защото е много удобна за използване – нейната употреба не води до противоречие (тук самият аргумент си противоречи - парадокс на Банах - Тарски), а с нейна помощ могат да се докажат много важни резултати.

Откъде идват противоречията, свързани с аксиомата:

От Безкрайността. Всички противоречия оттам идват.

Какво е философското значение на аксиомата на избора:

Тя показва как е бил създаден светът, който се крепи на парадокси.

Какво е практическото значение за нас, в настоящото време и място:

Имайки безкрайно много урни с бюлетини – по една урна за всеки наш избор, ние можем да изберем точно една бюлетина от всяка урна и всеки път да направим своя избор.

Изборът ни е фундаментален, неотменим, неоспорим и се простира в безкрайността

Прочетете Цялата Статия...

Специални логически заблуди VI - Пожелателни заблуди

VI. Пожелателни заблуди (заблуди на реалността).

Деф. Заблуди на реалността е форма на смесване на желанията с действителност – „това, което трябва да бъде Е”, „това, което Е, трябва да бъде (така)”, „това, което НЕ Е, не трябва да бъде”, „това, което не трябва да бъде НЕ Е”.

16. Това, което Е, трябва да бъде (така).

Деф. Заблуда на реалността, при която се приема статуквото за редно, само защото е статукво. Може да се разглежда и като частен случай на argumentum ad populum & non-sequitur.

Примери:

а) Убиването на крави с чук е нормална процедура, всички кланици така правят.

б) Вселената е изключително странна и пълна с парадокси, които мозъкът не може да проумее, но щом съществува, това е единственият начин да съществува.

Заб. Това е и форма на non sequitur – фактът на съществуването гарантира единствено съществуването, не причините за него.

17. Това, което трябва да бъде, Е.

Деф. Заблуда на реалността, при която се приема редното за статукво, само защото е редно. Това е опит за наслагване на личната реалност върху общата.

Примери:

а) Хората се отнасят към живите същества с обич и уважение, защото това е редно.

Заб. Вярно за „някои хора се отнасят с обич и уважение към някои живи същества”.

б) Ние трябва да знаем – Ние ще знаем! (Давид Хилберт).

Заб. Това, че трябва да знаем, не гарантира, че ще можем да узнаем, по – късният прогрес на математическата логика показва, че има неща, които не могат да се узнаят.

18. Това, което НЕ Е, не трябва да бъде (така).

Деф. Заблуда на реалността, близка до заблудата на статуквото, при която освен нея се приема неправилно аксиомата за непротиворечивостта (non-contradiction) – щом статуквото е редно, то и това, което не е статукво, не е редно. Това е логически невярно съждение от типа на non sequitur, тъй като може да има повече от един „правилен” вариант, а само един е статукво.

Примери:

а) Между хората няма истинска универсална любов, затова не бива да проповядваме такава!

б) Хората са в мнозинството си невежи, затова не бива да ги образоваме

Заб. Тези две твърдения предлагат обратния на верния извод – именно защото няма универсална любов или повсеместно знание, те трябва да бъдат развивани.

19. Това, което не трябва да бъде , НЕ Е.

Деф. Заблуда на реалността, при която се стъпва върху наслагването на личната реалност върху общата и се прилага неправилно аксиомата за непротиворечивостта

Примери:

а) Вселената не трябва да е противоречива и пълна с необясними явления, следователно не е.

Заб. Да, ама е!

б) Хората не трябва да се избиват помежду си, следователно не се избиват.

Заб. Абсолютно - и Осама е съгласен.

в) Мафията не бива да бъде във властта, следователно не е във властта!

Прочетете Цялата Статия...

Специални логически заблуди V - Моралистки заблуди.

12. Моралистична заблуда.

Деф. Моралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение и заблуда на избора едновременно, при която се твърди, че нещо, което е морално погрешно не може да е част от човешката природа. При нея не се отчита както реалността (морално грешни действия се ежедневие), така и се отрича косвено фундаменталната свобода на избора, която позволява на всеки един човек да избере да върши както грешни, така и правилни действия.

Пример:

а) Тъй като убийството е смъртен грях, то не може да бъде част от човешката природа

Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността.

б) Кражбата е грях, следователно, онези, които изнасят холната ни гарнитура не може да са крадци.

13. Натуралистична заблуда.

Деф. Натуралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е е част от човешката природа не може да е морално погрешно. При нея не се отчита както реалността (в природата всичко е морално грешно), така и се отрича косвено фундаменталната дефиниция на правилно и грешно (моралът ни различава от животните).

Пример:

а) Тъй като убийството се случва в ежедневието ни, то не може да бъде морално погрешно

Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността и това, което отличава човека от животното.

б) Някои мъжки риби изяждат децата си (по чисто рационални причини), следователно е морално редно Революцията да изяде децата си!

14. Морално - натурална заблуда.

Деф. Морално - натурална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е морално правилно трябва да е естествено по произход, т.е. част от човешката природа. Каквото е морално, е дар от природата. Това е опит да се приложи морална парадигма върху обект, който не я разбира – природата.

Пример:

а) Нещо толкова хубаво като като любовта трябва да е дошло от еволюцията.

Заб. Любовта в човешкия и вид (универсална любов към ближния, любов към не кръвно свързани) е против самата природа на еволюцията, тъй като нарушава конкурентното правило (оцеляват най - приспособените) и дори го пренаписва (оцеляват най – добрите в морален смисъл). Любовта не е необходима, когато не е средство за оцеляване. Реалността потвърждава за повечето животински видове, че любовта е ограничена само между индивиди и колективи, при които тя е средство само и единствено за оцеляване.

б) Детското доверие към непознатия е крайъгълен камък на еволюцията.

15. Натурално - морална заблуда.

Деф. Натурално - морална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че ако нещо не е част от човешката природа, то не е и част от моралната система. Подобно на натуралистичната заблуда се отрича самата природа на морала (познанието за добро и зло като разлика с животните).

Пример:

а) Нещо, толкова неестествено по произход като като човешката любов, не може да е морално правилно.

Заб. Любовта е база за морала, от нея произтича самата концепция за морал.

б) Да се грижим за старите е болните е най – долна и аморална постъпка! Никое животно не постъпва така!

Заб. Всъщност слоновете се грижат както хората за старите и болните си животни, но тяхната висша нервна система е много силно развита.

Прочетете Цялата Статия...

Рационалност и свръхрационалност

Рационалност и Свръхрационалност

или за неприложимостта на чистата рационалност в човешкия живот

1. Дефиниции

Деф. Рационалността е качество, свързано с използване на валидни и състоятелни логически аргументи на изказваните тези, както и с използването на вероятностни аргументи с добре оценена вероятност.

Деф. Валиден логически аргумент е верен логически аргумент спрямо предпоставките на тезата – „Ако приемем, че...”, оттам следва „...”

Пример:

Ако слънцето свети през нощта, то тя ще е светла като ден – вярно спрямо предпоставката.

Деф. Състоятелен логически аргумент е валиден логически аргумент, отразяващ реалността, т.е. с верни предпоставки.

Пример:

Ако атиняните са гърци и спартанците са гърци, това все още не означава, че всички гърци са или атиняни или спартанци – вярно спрямо реалността.

Деф. Добре оценена вероятност е вероятност, която или е точно оценена (шансът да се падне шестица от тотото 6 от 49 е едно към 13 000 000) или е между достатъчно точни горни и долни граници, за да бъде използвана като аргумент в контекста на множеството от други аргументи, т.е. неопределеността не изменя крайния извод на разсъжденията.

Пример:

Лошо оценена вероятност – динозаврите или са оцелели, или не, следователно вероятността да са живи е 50%

Добре оценена вероятност – вероятността да бъдеш ударен два пъти от мълния е приблизително нулева (1 към милион най - много).

Деф. Свръхрационалността е приложение на рационалността в реални условия, при което е взета под внимание възможната ирационалност на другите хора, т.е. не е рационалност в изолация от поведенческите модели.

Обяснение:

Ако рационалността не взима предвид рационалността или ирационалността на другите индивиди в комуникационния / взаимо-действения процес, то свръхрационалността включва в себе си моделиране на тяхната (и)рационалност. По този начин, ако един съвършено рационален човек изкаже логически валиден и състоятелен аргумент, който предизвиква бурна ирационална реакция сред останалите и ефектът от него е нарушаване на взаимодействието, то свръхрационалният човек ще има впредвид възможните ефекти от този аргумент при неговото съставяне и социализация, за да доведе до желаната екстърнализация (т.е. ще съобрази как да представи тезата си, така че да избегне бурната реакция, да бъде разбран и да предизвика желаната реакция от слушателите).

2. Примери за границите на рационалността и приложението на свръхрационалността.

а) Класически пример е т.нар. „Затворническа дилема” от математическа теория на игрите:

Условие:

Двама затворници, участници в общо престъпление са заловени, но липсата на доказателства прави невъзможно осъждането им на дълъг срок без някой от тях да проговори. Говори се отделно с всеки от тях и им се излагат следните условия:

i) Ако единият предаде другия, а другият си мълчи, първият ще излезе свободен, а вторият ще лежи 10 години.

ii) Ако двамата се предадат взаимно, ще лежат по 5 години.

iii) И двамата получават уверения, че другият няма да знае за решението му преди оповестяване на присъдите.

iv) Ако никой не предаде другия, и двамата ще получат минимални присъди от 6 месеца (това не им се казва, но те го знаят).

Резултат:

Резултатът при съвършено рационални затворници е, че всеки от тях предава другия.

Причината е следната: Всеки от тях пресмята, че ако не предаде другия, то или ще лежи 6 месеца (ако и другият не го предаде) или 10 години (ако другият го предаде), докато ако той сам предаде съучастника си, или ще получи 0 години (ако другият го предаде), или ще получи най – много 5 години. Така затворникът получава, че и в двата случая ще получи по – малка присъда, ако предаде съучастника си (0 вместо 6 месеца в добрия случай и 5 вместо 10 години в лошия случай).

Това е класически провал на съвършената рационалност в отсъствие на модели на рационалността на взаимодействащите индивиди. Причината за такова действие е, че никой от двамата затворници не знае как мисли другият и, че няма допълнителни условия (ефект върху затворническата репутация, етика и т.н.), които да променят аргументацията.

б) Пример за успех на свръхрационалността

Класически пример за реалното приложение на свръхрационалността е т.нар. ядрено въздържане. То формира задача, подобна на затворническата дилема, при която и САЩ и Русия имат рационална причина да ударят превантивно (за да минимизират своите жертви), но не го правят. Това е защото имат взаимно познание за модела на рационалност, притежавана от управляващите им структури. Ядреният арсенал на едната страна е спирачка за използването на ядрения арсенал на другата. Подобно неустойчиво равновесие се формира благодарение на споделената етика (код на поведение на индивидите), която позволява да се преодолеят провалите на рационалния процес. Тази етика е резултат от осъзнаването на евентуалните вреди и ползи от перфектната рационалност, което предполага, че процесът на осъзнаване сам по себе си е свръхрационален.

в) Реален пример за неуспех на чистата рационалност:

В дадена фирма „А” се изгражда стена между две групи от работещи, за да се подпомогне техния фокус върху работата чрез взаимна изолация от смущенията на другата група. Стената се построява с вградена врата в нея, но тази врата стои заключена, като ключът е у шефа на едната група, който преценява кога и как да се използва вратата (стандартно тя е заключена).

Мотивите за подобно действие са съвършенно рационални – шефът не иска да има смущения, но все пак трябва да има начин да се преминава между помещенията в случай на извънредна нужда.

Ефектът от действието обаче е предимно негативен, тъй като в контекста на етиката между колегите от групите, този жест на заключената врата има лоша символика и представлява ирационално послание „Построихме стена, сложихме врата, само и само, за да имаме възможността да ви я заключим”. Рационален акт, който не отчита етиката и по принцип взаимодействията с другите индивиди, е асоциален и с ефект на ирационално действие.

3. Заключение.

Фундаменталният провал на чистата рационалност във взаимоотношенията между хората е причина за създаване на етика, като набор от правила за поведение, които да подържат неустойчивото равновесие на кооперативното им поведение. Причината не е в това, че хората по природа не са чисто рационални същества – те не са чисто рационални същества, защото нямат взаимна полза от това. Малцината индивиди, пренебрегващи етиката са тези, които не признават взаимната полза и тяхната чиста рационалност ги прави асоциални – т.нар. социопати.

Извод:

Представеният материал има за цел да покаже ограниченията на рационалния процес при взаимоотношенията между индивидите и да наблегне на фундаменталното преимущество на свръхрационалността, изразяваща се в осъзнатата необходимост от кооперация между тях за разгледаните примери.

Прочетете Цялата Статия...