неделя, 7 март 2010 г.

Практически Диалози VII - Правило на аргументационната схема

VII. Правило на аргументационната схема.

Никой участник в спора не бива счита тезата си за успешно защитена, ако защитата не протече по подходяща аргументационна схема, която трябва да бъде коректно приложена.

Аргументационната схема като по – общо понятие обхваща начина на подредба на представените аргументи, т.е. валидността на тяхното навързване.

Аргументационната схема е подходяща, ако е приемлива и за двете страни на диалога, което не означава, че е приемлива изобщо, т.е това е комуникационна, а не логически коректна дефиниция. Все пак общото значение на термина „подходяща” означава логически, а не вероятностни аргументи (в общия случай от вероятностни аргументи не може да се изведе детерминистично твърдение).

Схемата е коректно приложена, ако чрез нея може да се отговори на критичните въпроси към тезата. Коректността на приложението имплицитно е свързана с логичността на аргументите.

Нарушенията възникват в етапа на аргументиране:

Ø Използване на неподходяща аргументационна схема.

Ø Некоректно прилагане на аргументационна схема.

Нарушение 1: Използване на неподходяща аргументационна схема.

Използват се вероятностни аргументи, вместо логически:

· Позоваване на авторитет

· Популистки аргумент („много хора твърдят, че...”)

· Първото правило на магьосника (Т.Гудкайнд) – приемане на дадено твърдение за вярно, поради желание то да бъде вярно или страх от възможността да е вярно.

Примери:

Анекдот – „Един от основоположниците на квантовата теория – Макс Планк на младини отишъл при 70г професор Филип Жоли и му казал, че е решил да се занимава с теоретична физика.

-Млади човече – отвърнал му известният учен – защо искате да зачерните живота си – теоретичната физика в основни линии вече е завършена... Струва ли си да се захващате с такава безперспективна работа?!”

Иван: Милиони хора слушат чалга, но аз не, да не би да съм глупав, че не съм я оценил?

Андрей: Естествено, че си глупав, Иване, щом милиони я слушат, тя е новата класика! Вдъхновяваща, извисяваща душата, носител на високо-морални послания като ”тигре, тигре, имаш ли пари - хубави жени” От днес нататък само нея ще пускаме в шоуто!

„Искам, следователно мога”

Първанов: Не ви ли е срам, че казахте, че съм млад милиардер?

Дянков: Не съм казал, че сте млад милиардер, а че не сте млад!

Първанов: Тоест, казали сте, че съм милиардер?!

Дянков: Вас ви е страх някой да не разкрие, че имате много пари, затова откривате в моето отрицание на младостта ви потвърждение на тезата, че сте милиардер.

Нарушение 2: Некоректно прилагане на аргументационна схема.

· Симптоматични заблуди

- Некоректно позоваване на авторитет – Авторитетът е вероятностен аргумент, който в общия случай няма тежест дори при коректна употреба, поради което некоректната употреба няма да бъде разглеждана.

- Прибързано обобщение.

· Фалшива аналогия – най – честата фалшива аналогия е представянето на сходство между две системи като еквивалентност, т.е. приемането на подобието за еднаквост.

· Причинно – следствени (каузални) заблуди

- Post hoc ergo propter hoc – приемане на корелацията за каузалност, последователността на събитията като достатъчно доказателство за връзка между тях.

- Системен провал – разглеждане на еднопосочна връзка между две събития, когато те са в обща система. Това обобщава няколко частни случая на логически заблуди. Виж

http://raylight.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/05/logicheski-zabludi-vi-prichinno-sledstveni.262620

Примери:

Епизод I

Шеф: Колкото пъти те погледна, ти все не работиш!

Работник: Но, шефе, ти все ме гледаш в края на всеки час, а аз тогава си взимам почивката по регламент, нали работя с компютър.

Епизод II

Шефът започва да следи през пет минути работника си. Работникът подскача всеки път, когато го погледнат, губи концентрация и се разсейва.

Шеф: Сега те гледам през пет минути и ти все гледаш нервно и зяпаш монитора, като че ли за пръв път работиш!

Работник: Шефе, така е откакто ме гледате през пет минути.

Всичко на този свят, което е хубаво, или е забранено или се пълнее от него

„Щом погледнах мача и веднага ни вкараха гол. На карък съм му

Левичар: Организацията на бойскаутите прилича на тази на Хитлерюгенд, следователно американците промиват мозъците на децата.

Десен: Бойскаутите се учат да помагат на другите, да постигат целите си, да се борят за убеженията си. Възпитават ги в добродетели.

Левичар: Възпитаването на добродетели е промиване на мозъка!

Десен: А отрицанието на добродетелите защита от промиване на мозъка ли е? Само лош човек може да мисли така.

Левичар: Те ги карат насила да бъдат добри!

Десен: За разлика от Хитлерюгенд, членството в бойскаутската организация е доброволно начинание. Промиването на мозъци означава да заставиш противника да те слуша, докато не се съгласи с теб, без значение дали имаш аргументи или не, докато възпитанието на бойскаутите се постига чрез лични примери, които те избират да следват, защото отговарят на вътрешните им потребности.

Прочетете Цялата Статия...

събота, 2 януари 2010 г.

Практически Диалози VI - Правило на отправната точка (изходната точка)

VI. Правило на отправната точка (изходната точка).

Никой участник в спора не бива лъжливо да представя предпоставка като приета отправна точка, нито да отрича предпоставка, приета като отправна точка.

Дискусията трябва да има отправна точка, някаква база от твърдения, с която всички участници са съгласни, за да може изобщо да бъде проведена. Всеки опит за подмяна на тази база ще подмени и изводи, които произтичат от нея.

Нарушенията са основно три типа и възникват в етапа на аргументиране:

Ø Отричане на приета отправна точка.

Ø Лъжливо представяне на твърдение като приета отправна точка.

Ø Отричане на несъществуваща отправна точка.

Нарушение 1: Отричане на приета отправна точка.

Примери:

Арам: Отричането на геноцида над арменците е лошо нещо, защото създава възможността за неговото повторение.

Tюрк: Но ние не отричаме геноцида, защото не е имало геноцид, как да отречем нещо, което не съществува?

Пижо: Пендо, оти Земята не е кръгла, ма?

Пенда: Що викаш, бре, серсем, како да не е кръгла?

Пижо: Е, па, нали е плоска?

Нарушение 2: Лъжливо представяне на твърдение като приета отправна точка.

· Изказване на неверни предпоставки в твърдения.

· Базиране на въпроси на неверни предпоставки.

· Представяне на собствената позиция като отправна точка на дискусията.

Примери:

Адвокат: Ако приемем, че всеки се стреми да надлъже другия, то работата на адвокатите е да защитава престъпниците от правосъдието, а на обинителите е да защитят правосъдието от престъпниците.

Съдия: Не сме приели такова нещо, целта на правосъдието е доказуемата истина. Работата на адвоката не е да защитава обвиняемия от правосъдието, а от липсата на правосъдие и да изтъкне максимално аргументите, които оневиняват обвиняемия, а не да си измисля такива.

Прокурор: И ние ли да не измисляме обвинения, когато лисват такива? Ще ни отиде работицата!

Пролетариат: Държавата ми дължи пари, достатъчно, за да живея в охолство!

Другите: Защо ще ти дължи тези пари, има да ти връща надвзети данъци ли?

Пролетариат: Защото имам право да живея богато!

Другите: Имаш право да живееш толкова богато, колкото си изработиш.

Зиези: Защо всички мразят Българите? Нима не сме направили толкова много за световната цивилизация? Или именно затова ни мразят.

Другите: Не мразим Българите. Не харесваме само теб, а ти не си Българите.

Нарушение 3: Отричане на несъществуваща отправна точка.

· Отрицание на несъществуващи отправни точки в твърдения.

· Отрицание на несъществуващи отправни точки във въпроси.

Примери:

Митьо - физика: Що за глупост е да се смята времето за дискретно? Това би променило всички основни зависимости във физиката!

Пешо – теорията: Никой не смята времето за дискретно, що за глупост ти е хрумнала да твърдиш, че мислим, че е? По – скоро пространството е дискретно, няма начин да съществуват всички възможни разстояния с произволна точност.

Политик: Тъй както всички тук сте приели, че истината е крайната цел на правораздаването, ще трябва да се възпротивя на тази идея – главната цел на правораздаването е да раздава право, без значение на кого и за какво, важното е общият баланс престъпление – наказание да бъде спазен!

Адвокатите: Ама ти за какви ни вземаш? Никога не сме смятали истината за цел на каквото и да било, тя по – скоро е нещото, покрай което, но не и през което, се формира правораздаването!

Пияница 1: Сл’ша, ти мо’е и да н’мъ уважа’иш, но и аз н’тъ уважа’им повИче!

Пияница 2: Виж к’о, мо’и да си мис’иш, ч’ н’тъ уважа’им и да н’си прав, нУ след като така ми прика’ваш, няма та уважа’им повИчИ!

Прочетете Цялата Статия...