Специални логически заблуди I - Бягство от отговорност

I. Заблуди от бягство от отговорност.

Деф. Заблуди, при които отговорност за направения избор се прехвърля върху обстоятелствата, при които е направен изборът или се отрича личната отговорност. Тези заблуди са отрицание на фундаменталната свобода на избора.

1. Argumentum ad Dominem.

Деф. Посочва се някакъв субект, имащ функцията на „Бог”, който отнема правото на избор и предопределя действията на индивида. Това са изказвания от типа: “Бог ме накара ”, „Бяха гласовете в главата ми”, „Това е Съдба ”, „Предопределено е от духовете на времето”.

Примери:

а) Всичко, което се случва е по Божията воля, затова каквото и да направим, сме праведни.

Заб. Всъщност в Библията ясно и точно е написано каква е Божията воля и какво се смята за правилно и грешно там.

б) Холокостът беше историческа необходимост, защото такова беше времето.

Заб. Относно се сочи външна воля, предопределяща избора - „такова било времето”, като извинения за направения избор (да се убиват евреи).

в) Наша съдба е да бъдем лъгани от политиците и да гласуваме за мошеници, такава ни е орисията.

Заб. Изказващият твърдението отказва да поеме отговорност за собствения си глас, има някакъв субект, наречен „Съдба”, който го е предопределил.

2. Argumentum ad Demonium.

Деф. Подобно на първия аргумент, тук се посочва външна force major-на сила, която предопределя избора на човека, като този път към нея се прикачва отрицателна морална оценка, потвърждаваща предположението, че изказващият аргумента смята избора и действията си за неморални – лоши.

Примери:

а) Ние не можем да вършим зло, защото всяко Зло е от Лукаваго.

Заб. В Библията изрично пише какво е зло и, че хората ще бъдат съдени за него, т.е. там „Лукаваго” не носи отговорност за избора на хората.

б) Хората крадат, защото са бедни, бедността ги озлобява.

Заб. Лошите обстоятелства изместват отговорността за избора, в действителност те имат само вероятностна (не логическа) тежест в него – можеш да крадеш и без да си беден и да си беден без да крадеш.

в) Хората вършат лоши неща, защото имат лоши водачи.

Заб. Хората не са „длъжни” да следват водачите си, те избират да го правят.

3. Befehl ist Befehl.

Деф. „Заповедта си е заповед” т.е. заблудата на следването на заповеди (отговорността е на издаващия заповедта, а не на изпълнителя и). Издаващият заповедта отговаря единствено за издаването и, изпълняващият отговаря за изпълнението и. Издаването на заповеди не отменя свободния избор на човека, тъй като той е фундаментално и неотменимо право, има единствено обуславяща роля (какво ще се случи, ако не се избере да се следва заповедта) и прави избора по – труден (по – малко вероятно да се избере да не се следва заповедта).

Примери:

а) Пращахме евреи в газовите камери, само защото ни заповядваха (обяснения на немски войници на Нюрнбергския процес).

Заб. А ако им бяха заповядали да пратят там децата си или сами да влязат?

б) Старшината ни заповяда да изгребем въздуха с лъжичка от чашите ни за кафе, за да направим място за него. Тъй, вярно, другарю старшина!

в) Заповядаха ни да се самоубием поне два пъти и ако не успем втория път, ще ни убият – щом е заповед, аз съм длъжен да се подчиня, само ме е страх да не умра, ако не успея два пъти да умра!

г) Ако не слушаме заповедите на Доган, няма да успеем, затова да гласуваме под строй и да чакаме да ни дадат парите от помощите за наводненията.

д) Липсата на дисциплина в една войска ще доведе до гибел на войската, затова спазвам заповедите, дори те да означават гибел за войската!

Заб. Ха така – по – важен е принципът, дори сам да си противоречи!

4. Колективна отговорност

Деф. Колективната отговорност е колективна безотговорност. Как става това? Нека имаме 100 души, които са отговорни за извършването на едно действие, тогава всеки от тях има по 1/100 т.е. никой няма „пълната отговорност” и следователно е безотговорен. Колективната отговорност представлява прехвърляне на индивидуалните отговорности на членовете от колектива върху самия колектив (реална отговорност се носи от една абстракция без плът), а тъй като колективът не подлежи на физическо наказание за престъпленията си (затвор и др.), то те остават ненаказани. Друга форма на колективната отговорност е споделянето на отговорност (един човек или малка група от хора имат конкретни вини за дадено действие, но ги „споделят” с всички останали). В заключение: Личната отговорност не може да се прехвърля, споделя, продава или по друг начин да се трансформира, сменяйки собственика си. Всеки е отговорен само и единствено за своите дела или бездействия.

Примери:

а) Депутатът Х.К. е нарушил закона, приемайки пари от сивия сектор на икономиката, за да се приеме добавка тип „Ванко 1”, която да пусне на свобода известен мафиот. Мамка им на депутатите!

Заб. Изведнъв Х.К. се превръща в 240 души и тъй като всички са виновни за нещо, защо да не са виновни и за това? Така общественото внимание успешно де разфокусира и липсата на конкретен субект на престъплението и обект на закона се превръща в липса на справедливост.

б) Всички ние сме виновни за детската проституция, защото я наблюдаваме отстрани.

Заб. Всеки, който види престъпление и не се намеси, става автоматично съучастник със своето бездействие, но отговаря само за него, не за конкретните действия на конкретните извършители.

в) „Българинът е ...” по избор: „мързелив, глупав, гениален, простак, секс ламя, агресивен, културен, дебил, нечистоплътен, извисен” и т.н.

Заб. Кой точно българин е всички тези неща?

г) За профанизацията в България сме виновни всички ние!

Заб. Кои „ние”? Кой е извършил какво, за да подпомогне този процес (ако той съществува)?