Специални логически заблуди IV - Заблуди на контекста

IV. Заблуди на контекста.

Деф. Вербален контекст е обкръжаващата среда на даден текст или разговор (дума, изречение, речев акт и т.н.). Тъй като езикът не използва строги формални модели на изразяване, контекстът влияе върху начина, по който даденият текст бива разбиран. Неформалните модели не могат да бъдат разглеждани в строга изолация, а само обектно, като обектът включва (инкорпорира в себе си) и средата (разглежда се целият текст наведнъж при анализа).

11. Изваждане от контекст.

Деф. Тази заблуда се проявява при разглеждане на дадено неформално твърдение като формално, т.е. в изолация от средата, което променя смисъла му. Съществува вариант и при формалната логика, ако съзнателно бъдат изпуснати част от твърденията.

Примери:

а) Централен клас от тази заблуда е класът „изпускане на противоречия” или цитиране до частицата „но”:

- „Преклонена главица сабя я не сече” вместо „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва”.

- Той е добър човек, но това не го оправдава.

- Те са мръсни и са цигани, но не са престъпили закона.

Заб. В тези примери се цитира само една част от разсъжденията, изпускайки контра-разсъжденията като по този начин се подменя самият извод.

б) Изваждане на съждение от контекста, който дефинира смисъла му.

Деф. Много често в писмения и говорим език се използва предефиниране на понятия и термини в зависимост от човека, който ги използва, т..е той може да бъде ползван като референция, без това да е argumentum ad hominem. Друг вариант е да се изпуска част от текста, която предефинира понятията

- Пешо каза, че си копеуе.

Заб. Пешо използва думата в смисъл на „добър, готин човек”, докато оригиналното значение е „незаконороден син от Пернишко или Радомирско”)

- Ти си селянин, защото работиш на село като земеделец.

Заб. Изпускането на втората част автоматично прави твърдението обидно, защото е масово възприето като такова и се е превърнало в норма за обида особено в големите градове.

- Царят е гол.

Заб. За тези, които не са чели приказката, смисълът на твърдението може да бъде произволен, вкл и буквален.

в) Редуциране на твърдения (половината истина).

Деф. Дадена редица от предикати да бъде представена с нейно подмножество, например „Ако (А и B) или C” бъде заменено с „Ако Ако (А и B)”, което променя крайния изход на съждението:

- Ако българите са кадърни и добри хора, то държавата ще потръгне

Заб. Изпускането на фразата „и добри хора” променя смисъла на твърдението, от което отпада моралният елемент и по този начин смисълът на казаното променя самата парадигма на разсъждението.

- Ако съм индианец и живея в резерват, то аз съм свободен човек.

Заб. Тук има едновременно две заблуди: първо – изпускането на фразата „и живея в резерват” прави смисъла на понятието „свободен” неверен, ако се има впредвид свободен от правилата и законите на САЩ. Вторият проблем е, че всъщност не е дефинирано понятието „свободен”, което прави цялото твърдение неясно.

- Всички български футболисти, които играят в чужбина, са с правилен манталитет за националния отбор.

Заб. Изпускането на фразата „които играят в чужбина”, променя смисъла на тезата от „играта в чужбина подобрява манталитета на играчите” до „играта в чужбина НЕ подобрява манталитета на играчите” – тъй като с или без чужбина няма значение. По този начин може да се постигне точно обратен извод.

12. Вграждане в контекст.

Деф. Тази заблуда се състои в подмяна на контекста на дадено твърдение, чрез слагането му в друга среда, различна от оригиналната или чрез добавяне на среда, която не е необходима.

Примери:

а) Директна подмяна на контекста

Деф. Изважда се дадено твърдение от средата и му се създава лъжлива среда

- Блогърите са странни хора в смисъла на неразбирането, проявено към тях.

Замяна с:

- Блогърите са странни хора, говорещи простотии и размахващи пистолети.

Заб. Тук се сменя контекста на понятието „странен”, превръщащо го от „неразбран, нестандартен” в „опасен, неуравновесен и простак”.

б) Добавяне на допълнителен контекст:

Деф. Средата се разширява с допълнително дефиниране на понятия, които са имали недвусмислено тълкуване.

- Хората не харесват Цветелин Кънчев, защото е престъпник от ромски произход

Заб. С добавянето на фразата „от ромски произход” се цели да се подмени причината, поради която Цв.Кънчев не е харесван, като намек, че престъпник от български произход не би имал същите проблеми.

в) Представяне на твърдения в нередуциран вид:

Деф. Идеята е да се добавят предпоставки, които не биха изменили стойността на извода при формалното разсъждение, но които биха имали стойност като подвеждащо неформално твърдение.

- Ако съм от турски произход и съм роден в България, то съм български гражданин.

Заб. Етническият произход няма отношение към гражданството, тъй като раждането в България е достатъчно условие, за да бъде човек български гражданин (според настоящите закони) независимо от произхода.