Логически заблуди - I (Заблуди на отклоняване на вниманието)

Вместо увод - преди да обсъдя моята философия за живота, за която загатнах във втория си пост, искам първо да преведа тук една книга за логическите заблуди, свързани с критичното мислене у хората, както и с научната методология. Преди да опиша философията си, трябва да стъпим на някакъв фундамент свързан с това как се строят логически правилно тезите и как се критикуват рационално. Това е първият от серия постове, с които възнамерявам да опиша фундамента на проблемите на логическото мислене - тези подходи, които трябва да избягваме, когато твърдим или провергаваме нещо:

I. Заблуди чрез разсейване (отклонение на вниманието)

1. Фалшива дилема.

Деф. Дава се ограничен набор от опции (обикновено две), докато в действителност те са много повече. Фалшивата дилема се състои в нелегитимното използване на оператора „ИЛИ”.

Ограничаването на проблеми в рамките на „черно или бяло” е често срещан пример за тази заблуда.

Примери:

а) Или си с мен, или срещу мен.

Заб. В действителност можеш да си неутрален.

б) Америка – обичай я или я напусни.

Заб. А може и да не си там – как да я напуснеш тогава?

в) Всяка личност е или изцяло добра или лоша.

2. Заблуда от игнориране на факти (argumentum ad ignorantiam).

Деф. Аргументите от този вид приемат, че ако нещо не е било доказано грешно, то задължително е вярно. Контравариантът е, че ако нещо не е доказано вярно, задължително трябва да е грешно. Това е частен случай на фалшивата дилема, тъй като се приема, че всички предположения или трябва да е известно, че са верни, или да е известно, че са грешни. Липсата на доказателство не е доказателство!

Примери:

а) Тъй като не можеш да докажеш, че духовете не съществуват, те трябва да съществуват.

Заб. Не може да се докаже, че не съществуват, но и че съществуват, ерго твърдението е невярно.

б) Тъй като учените не могат да докажат, че глобалното затопляне ще се случи, то най – вероятно няма да се случи.

Заб. По същата логика – липсата на доказателство за случване не оправдава липсата на доказателство за неслучването.

в) Иван каза, че е по – умен от Ана, но не го доказа, следователно не е така.

Заб. По същата логика - не е доказал, че е по – умен, но и тя не е доказала, че той не е по – умен.

3. Наклонената плоскост

Деф. За да се покаже, че дадено предположение е неприемливо се изгражда поредица от все по – неприемливи предположения (неприемливостта на всяко води като следствие още по – неприемливо твърдение). Наклонената плоскост е неправилната употреба на операторите „ако-тогава” (if - then).

Примери:

а) Ако прокараме закони срещу автоматичните оръжия, няма да мине дълго време и ще забраним всички оръжия и след това ще ограничим и другите права и накрая ще имаме комунизъм. Ето защо не бива да забраняваме автоматичните оръжия.

Заб. В действителност никое твърдение не води автоматично до следващото – нищо не пречи да се забранят само автоматичните оръжия, без това да повлияе на другите елементи по веригата. Това важи и за всеки елемент и неговия следващ (забраната на оръжия не гарантира автоматично нарушаване на другите права, тъй като трябват и други условия, за да се случи това нарушение).

б) Никога не трябва да залагаш. Веднъж започнеш ли да залагаш ти е трудно да спреш. Скоро ще започнеш да харчиш всичките си пари по хазарт и ще се принудиш да извършиш пресъпления, за да върнеш дълговете си.

Заб. Играенето на хазарт не гарантира автоматично харчене на всичките пари, нито тяхното харчене гарантира, че ще се извършват престъпления, за да се върнат - иначе половината мъже по света щяха да са престъпници.

в) Ако направя изключение за теб, ще трябва да направя изключение за всички останали.

Заб. Всяко изключение е независимо от другите и се определя единствено от избора на човека, правещ изключението.

4. Сложен въпрос

Деф. Две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква се от читателя да ги приеме или отхвърли ан-блок, докато в действителност едното е приемливо, а другото – не. Сложният въпрос е нелегитимна употреба на оператора „и”.

Примери:

а) Трябва да подкрепим домашното обучение и даденото от Бога право на родителите да възпитават децата си както поискат.

Заб. Домашното обучение е приемливо за децата, но то не е свързано с материала, който те трябва да минат (всички деца трябва да усвоят определени базови ценности, независимо от желанията на родителите си), а с мястото, където учат.

б) Подкрепяте ли свободата и правото да се носи оръжие?

Заб. Свободата включва много елементи и правото да се носи оръжие е един от тях, който може и да не подкрепим – не е задължително да подкрепяме правото да се носи оръжие, за да подкрепим свободата.

в) Спряхте ли да използвате наркотици?

Заб. Тук има два въпроса – ползвате ли наркотици и спряхте ли ги ? Очевидно ако никога не сме ги ползвали, няма как да ги спрем, т.е. – некоректно зададен въпрос.