неделя, 28 декември 2008 г.

Логически заблуди - VII- Некоректни заключения

VII. Некоректни заключения.

1. Вярно по необходимост (petitio principii) .

Деф. Предпоставките се смятат за верни a priori (по начало), а от тях следва изводът, т.е не се доказват. Вариант на тази заблуда е предпоставката да следва от извода.

Примери:

а ) Тъй като не те лъжа, следователно казвам истината.

Заб. А откъде следва, че не те лъжа?

б ) Ние знаем, че Европейският Съюз е виновен, че ни спря фондовете, тъй като правителството казва така. Ние знаем, че правителството не ни лъже, тъй като не е то виновно за спрените фондове, значи трябва да казват истината за спирането им.

Заб. За да не е виновно правителството, то трябва дане е виновно. Удивителен извод.

в) След като приемем, че 2+2 = 5, ние лесно можем да покажем математически, че 2 = 3 или 2 = произволно число.

Заб. А откъде-накъде приемаме, че 2=2 = 5?

2. Заключение без връзка с твърденията (ignoratio elenchi) .

Деф. Прави се заключение въз основа на аргументи, целящи друго заключение.

Примери:

а) Трябва да подкрепим плоския данък. Не можем да позволим да натоварваме бедните хора с непосилни данъци.

Заб. Подкрепата на плоския данък не облекчава бедните хора от данъци, а преразпределя данъчната тежест върху всички хора, т.е. натоварва ги с данъци (в сравнение с необлагаем минимум и по – високо облагане нагоре от него).

б) Истинският герой е човек, прославен за своите качества и постижения, затова нашите прокурори, потили се над тези провалени дела за корупция са герои.

Заб. Дефиницията за герой дадена тук изключва хора, които се провалят – аргументите подсказват точно обратния на дадения извод.

3. Избирателно опровергаване на твърдения .

Деф. Метод за атакуване на теза, като се опровергава най – слабия и аргумент и въз основа на това се прави изводът, че тезата е несъстоятелна. Може да приема много форми – фалшифициране на аргумента на автора (опростяване или прекалено засилване), цитиране само на част от аргумента (извън контекста) и т.н.

Примери:

а) Личност А предлага Математика B за награда с два аргумента:

1. Има много интересен подход.

2. Резултатите са важни за напредъка на математиката.

Личност C опровергава Личност А с твърдението, че „това, че подходът му е интересен няма никаква тежест за комисията, следователно кандидатът е неподходящ”.

Заб. Личност C внимателно заобикаля втория аргумент, който не може да бъде оборен.

б) Не можем да смятаме, че критиките на ЕС са основателни, защото те твърдят, че почти не полагаме усилия, а ние полагаме такива.

Заб. Другите аргументи – че няма резултати от усилията, внимателно се заобикалят, а най – важното в очите на ЕС са именно резултатите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар